Правим всичко възможно лунният прах да не влиза в града. Дори аз не бях пропуснала почистването днес, макар че едва не умрях по време на злополучния си обход. Защо си правим целия този труд? Защото лунният прах е изключително вреден за дишането. Съставен е от миниатюрни скални частици, при това неогладени поради липса на необходимите за това метеорологични условия. Всяка прашинка представлява ръбат кошмар, който дебне да ти разпори дробовете. По-безопасно е да изпушиш кутия азбестови цигари, отколкото да дишаш тази гадост.
Докато стигна до товарния шлюз, вътрешната му врата се беше отворила и вече разтоварваха капсулата. Насочих се към Накоши, главния докер. Той седеше зад бюрото си и инспектираше съдържанието на един колет. След като се увери, че не съдържа контрабандни стоки, затвори кутията и удари на капака й печат със символа на Артемида — главно А, чието дясно ченгелче е оформено като лък, а напречната чертица като стрела.
— Добрутро, господин Накоши — казах жизнерадостно. Двамата с татко бяха приятели, откакто се помнех. Той ми беше почти като кръвен роднина, нещо като любим чичо.
— Нареди се на опашката като другите куриери, лайненце такова.
Добре де, може би като далечен братовчед.
— Хайде де, господин Н. — размърках се аз. — Чакам този товар от седмици. Нали говорихме за това.
— Преведе ли парите?
— А ти подпечата ли пакета?
Той ме погледна право в очите и бръкна под бюрото. Измъкна оттам запечатана кутия и я плъзна към мен.
— Не виждам печат — казах. — Всеки път ли трябва да минаваме през това? А бяхме толкова близки. Какво се случи?
— Случи се, че ти порасна и сега си трън в задника. — Сложи джаджата си върху кутията. — А имаше такъв потенциал! Сама си си виновна. Три хиляди.
— Две и петстотин тоест. Както говорихме?
Той поклати глава.
— Три. Руди нещо взе да души. По-голям риск значи повече пари.
— На мен това ми звучи повече като твой проблем, отколкото като мой — казах. — Уговорихме се за две и петстотин.
— Хммм — проточи той. — Може би трябва да проверя по-подробно какво има в кутията… Дали не съдържа нещо забранено, да речем.
Свих устни. Не му беше сега времето да се правя на интересна. Активирах банковия софтуер на джаджата си и наредих превода. Двете джаджи извъртяха каквато там магийка правят в такива случаи, разпознаха се взаимно и потвърдиха трансфера.
Накоши взе ръчния си компютър, провери потвърждението и кимна доволно. Подпечата кутията.
— Какво има вътре, между другото?
— Предимно порно. С майка ти в главната роля.
Той изпръхтя и продължи с проверката на товара.
Та така се вкарват контрабандни стоки в Артемида. Лесна работа. Достатъчно е да намериш корумпиран служител, когото познаваш от шестгодишна. Относно транспортирането на контрабандните стоки до Артемида… това е друга работа. По-нататък ще се впусна в подробности.
Можех да взема и още пратки за разнасяне, но тази беше специална. Отидох при количката си и скочих на шофьорското място. Можех да мина и без количка, защото Артемида не е пригодена за превозни средства, но е нейна помощ разнасям повече доставки. И понеже ми плащат на бройка, инвестицията си струва. Количката ми е трудна за управление, но пък може да носи тежко. Затова реших, че е от мъжки пол, и я кръстих Спусък.
Плащах месечна такса, за да държа Спусък на Централния порт. Къде другаде да го държа? Жилището ми е по-малко от затворническа килия на Земята.
Включих Спусък — няма ключ за запалване или нещо такова. Само бутон. Защо му е на някой да краде количка? И какво ще прави с нея, ако я открадне?
Ще я продаде? Веднага ще го хванат. Артемида си е едно село на практика. Никой нищо не краде. Е, има дребни кражби от магазините, но количките са в пълна безопасност.
Потеглих към изхода.
Със Спусък се возехме по богаташките коридори на мехура Шепърд. Те нямат нищо общо с моя смотан квартал. Коридорите на Шепърд са облицовани с дървена ламперия и настлани с красиви поглъщащи шума килими. През двайсет метра от тавана висят полилеи. Поне те не са безумно скъпи. На Луната имаме силиций в изобилие и сами си произвеждаме стъкло. Но пак си е показно, та дрънка.
Ако си мислите, че ваканциите на Луната са скъпи, значи нямате представа колко струва да живееш в мехура Шепърд. В Олдрин са скъпарските хотели и курортни центрове, но Шепърд е мястото, където живеят богатите местни.