Скъпа Джаз,
Да внимавам? Не се бях сетил за това. Май ще трябва да сваля обявата от служебното табло.
Скъпи Келвин,
Голям майтап, няма що.
8
Отдалечих се на бегом от имението на Ландвик. Извадих в движение джаджата си и пратих съобщение на Руди: „Проблем в дома на Ландвик. Кръв на стената. Ела веднага.
Той ми отговори със следното: „Тръгвам. Остани на място, докато пристигна.“
„Няма“ — отвърнах.
Джаджата ми позвъни — обаждане от Руди. Вместо да приема повикването, аз хукнах с всички сили.
— Мамицата му — изсъсках. — Защо винаги трябва да е трудно!
Краката ми докосваха пода през седем-осем метра, а на завоите се отблъсквах от стената, за да не намалявам.
„Долапът на Алън“ беше скъпарско място, особено предвид че продаваше боклучава храна и кичозни сувенири. Приличаше повече на хотелско магазинче за подаръци, отколкото на бакалия, надутите му цени също бяха хотелски. Но сега нямах време да избирам.
— Мога ли да ви помогна, мадам? — попита продавачът. Облечен беше с костюм с жилетчица, моля ви се! Кой носи официално облекло в бакалия, за бога? Прогоних тази мисъл. Нямах време да съдя този и онзи.
Грабнах най-голямата торба, която се изпречи пред погледа ми — платнена, с отпечатана картинка на Луната. Адски оригинално. Обикалях рафтовете и пълнех торбата с пакетирани боклуци, без да подбирам. Имам бегъл спомен за шоколади и двайсет вида сушен бъркоч. Инвентаризацията щеше да остане за по-късно.
— Мадам? — каза продавачът.
Взех голяма бутилка вода от хладилника, отидох на бърз ход до касата и изсипах торбата.
— Всичко това — казах. — Бързо.
Продавачът кимна. Трябва да му го призная — раздвижи се човекът. Без глупави въпроси. Клиентът бърза? Значи и продавачът бърза. От мен „Долапът на Алън“ получава пет звезди.
Той подреди продуктите върху тезгяха, така че да не се докосват, и натисна копчето на касата. Компютърът разпозна стоките и направи сметката.
— Хиляда четиристотин петдесет и един калмара.
— Боже — казах. Но нямах време да споря. Скоро парите нямаше да ми вършат работа. Размахах джаджата си над разплащателната плочка и одобрих превода.
Набутах всичко в торбата и вдигнах гълъбите. Подтичвах по коридора и набрах един номер в движение. На екранчето се появи автоматично съобщение:
НАБРАХТЕ ЗЕМЯТА. РАЗГОВОРЪТ ЩЕ СЕ ТАКСУВА ПО 31 g НА МИНУТА. ИСКАТЕ ЛИ ДА
ПРОДЪЛЖИТЕ?
Потвърдих и зачаках телефонът от другата страна на линията да звънне.
— Ало? — чу се глас с акцент.
— Келвин, Джаз съм — казах. Завих зад ъгъла и продължих с дълги скокове към свързващия тунел, който щеше да ме отведе в мехура Бийн.
След четирисекундно закъснение отговорът на Кевин стигна до мен.
— Джаз? Обаждаш се по телефона? Какво е станало?
— Затънала съм до гуша в лайна, Келвин. Ще ти обясня по-късно. Сега ми трябва нова самоличност. По най-бързия начин. Имам нужда от помощта ти. — Тичах с подскоци по свързващия тунел и кълнях неизбежното комуникационно забавяне.
— Добре. Какво да направя?
— Не знам кой ме преследва, затова трябва да приема, че банковата ми информация е компрометирана. Искам да ми отвориш сметка в ККК под фалшиво име. По-късно ще ти върна парите, разбира се.
След четири вбесяващи секунди чух следното:
— Добре, разбрах. Какво ще кажеш за хиляда американски долара? Това е приблизително шест хиляди калмара. И под какво име ги искаш?
— Шест хиляди калмара е супер, благодаря. Колкото до името… Не знам… нещо индийско този път? Харпрет Синх, да речем?
Тичах по коридорите на Бийн. Този мехур е предимно спалня. Коридорите му са дълги и прави. Идеални за момиче, което бяга, сякаш го гони дяволът. Скоростта ми стана главоломна.
— Добре, заемам се веднага — каза Келвин. — Ще ми отнеме петнайсетина минути. А ти при първа възможност ми пиши какво става. Поне да знам, че си добре.
— Цена нямаш, Келвин, благодаря ти. Ще пиша. Чао.
Затворих и изключих джаджата си. Нямах представа какво се случва, но със сигурност нямаше да се разхождам с маяк на задника.
Стигнах до централния коридор на Бийн. Най-близкият хотел се казваше „Лунен изгрев. Адски тъпо име, ако се замислиш. Артемида е единственият град във вселената, който не може да види изгрева на Луната. Но както и да е. Всеки хотел щеше да ми свърши работа.
Точно като с Нуха Неджем, сега взех хотелска джаджа на името на Харпрет Синх. В очите на хотелските рецепционисти арабите и индийците си приличат.