Тръгнала бях към имението на един от най-богатите гадняри в града. Тронд Ландвик. Натрупал бе състояние в норвежкия телекомуникационен сектор. Домът му заемаше голямо парче от наземния етаж на Шепърд — абсурдно голямо, като се има предвид, че Ландвик живееше там само с дъщеря си и една слугиня. Но пък парите са си негови, нали така. Щом човекът иска голяма къща на Луната, коя съм аз да го съдя? Аз просто му доставям нелегални лайна по поръчка.
Оставих Спусък близо до входа на имението (добре де, един от входовете) и натиснах звънеца. Вратата се отвори с плъзгане и разкри туловището на една рускиня. Ирина, която се грижеше за семейство Ландвик от зората на времето.
Ирина ме гледаше мълчаливо. Отвърнах по същия начин.
— Доставка — казах накрая. С Ирина си бяхме имали вземане-даване милиард пъти, но тя всеки път държеше да кажа с каква цел съм цъфнала на прага им.
Сега изсумтя, обърна се и влезе вътре. Това беше поканата да вляза.
Плезех се и кривях лице зад гърба й, докато я следвах през фоайето. Ирина ми посочи един коридор и тръгна в обратната посока, без да каже и дума.
— Винаги е удоволствие да си поговоря с теб, Ирина! — извиках след нея.
Минах под арката и заварих Тронд на дивана, излегнат по гащи и халат за баня. Разговаряше с някакъв азиатец, когото не бях виждала.
— Във всеки случай потенциалът за печалба е… — Видя ме да влизам и на лицето му се изписа широка усмивка. — Джаз! Винаги ми е приятно да те видя!
До госта на Тронд имаше отворена кутия. Мъжът се усмихна любезно и побърза да я затвори. Това, разбира се, събуди любопитството ми, което иначе би си останало заспало.
— И аз се радвам да те видя — отвърнах и оставих пакета с контрабандната стока на дивана.
Тронд махна към госта си.
— Това е Джин Чу от Хонконг. Джин, това е Джаз Башара, местно момиче. Израснала е тук, на Луната.
Джин кимна отривисто и каза с американски акцент:
— Приятно ми е да се запознаем, Джаз.
Определено се изненадах и явно ми пролича.
Тронд се изхили.
— О, да, Джин е продукт на частните американски училища, люпилка на висшата класа. Хонконг! Вълшебно място.
— Но не толкова вълшебно като Артемида! — каза Джин с усмивка. — За пръв път идвам на Луната. Чувствам се като дете в сладкарница! Открай време съм фен на научната фантастика. Отраснах със „Стар Трек“. А сега сякаш съм попаднал в любимия си сериал!
— „СтарТрек“? — възкликна Тронд. — Сериозно? Та той е на стотина години.
— Качеството си е качество — каза Джин. — Възрастта е без значение. Никой не укорява в старомодност почитателите на Шекспир.
— Имаш право. Само че тук няма горещи извънземни мацки, които да съблазняваш. Тази част от ролята на капитан Кърк няма да ти се получи.
— Всъщност — каза Джин и вдигна пръст — за целия сериал Кърк прави секс само с три извънземни жени. И то ако приемем, че е спал с Елаан от Троиус, за което само се намеква. Така че може и да са всичко на всичко две.
Тронд се преви в почтителен поклон.
— Напомни ми да не споря с теб за нищо, свързано със „Стар Трек“. Е, ще отскочиш ли до Аполо 11?
— О, непременно — отвърна Джин. — Чух, че се предлагат и обходи. Дали да не се възползвам, как мислите?
— Няма смисъл — обадих се. — Има ограничителен периметър за обходи около града. От панорамната зала в Туристическия център се вижда същото.
— О, разбирам. Май наистина няма смисъл.
„Изяж се от яд, Дейл“.
— Да искате чай или кафе? — предложи Тронд.
— Да, благодаря — каза Джин. — Черно кафе, ако може.
Тръшнах се в едно кресло до масичката.
— За мен черен чай.
Тронд се преметна през облегалката на дивана (не е толкова вълнуващо, колкото звучи. Така де, да не забравяме каква е лунната гравитация). Отиде при бюфета и взе една плетена кошничка.
— Току-що ми доставиха висококачествено турско кафе. Прекрасно е. — Обърна се към мен. — Може и на теб да ти хареса, Джаз.
— Кафето е просто лош чай — казах аз. — Черният чай е единствената свястна гореща напитка.
— Вие, саудитците, наистина обичате черен чай — каза Тронд.
Добре де, технически съм гражданка на Саудитска Арабия. Но не съм се връщала там, откакто навърших шест. Закачила съм някои навици и убеждения от баща си, но към днешна дата не бих се вписала никъде на добрата стара Земя. Аз съм си от Артемида, и толкова.
Тронд се зае с питиетата ни.
— Поговорете си, няма да се бавя.
Защо не накараше Ирина да ги приготви? Не знам. Не знам защо изобщо я държи, честно.
Джин отпусна ръка върху Мистериозната кутия.