— Но ми се струва, че трябва да освободите Джасмин, нали? — прекъсна го тя.
Руди се сепна, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Как ли пък не. Тя е контрабандистка и саботьорка.
— Предполагаема — поправих го аз.
— Защо се интересувате толкова много от Джаз? — попита той.
— Алуминиевата топилка „Санчес“ е бразилска компания. Наистина ли искате да я депортираме в Бразилия? О Паласио ще я убият на секундата. Мислите ли, че заслужава да умре?
— Не, естествено — каза Руди. — Препоръчвам депортация без повдигнати обвинения в Саудитска Арабия.
— Препоръката се отхвърля — каза Нгуги.
— Това е нелепо. Тя очевидно е виновна. Защо е тази ваша мания да защитавате момичето?
— Момиче ли? — възкликнах аз. — На двайсет и шест съм!
— Тя е една от нас — каза Нгуги. — Израснала е тук. Това предполага известна снизходителност.
— Това са глупости, мамка му — сопна се Руди. За пръв път го чувах да ругае. — Има нещо друго. Какво не ми казвате?
Нгуги се усмихна.
— Няма да я депортирам, полицай. Още колко време смятате да я държите тук с белезници?
Руди се замисли, после извади ключ от джоба си и ме разкопча.
Разтърках китки.
— Благодаря ви, администратор Нгуги.
— Пази се, скъпа — каза тя и излезе от офиса.
Руди я изпроводи с поглед, после се облещи към мен.
— Не можеш да се опазиш. За теб ще е по-добре да признаеш за саботажа и да те депортираме в Саудитска Арабия. Там ще ти е по-лесно да се скриеш.
— А за теб ще е по-добре да не ми дишаш във врата — отвърнах аз.
— О Паласио няма да се откажат само защото съм хванал техния човек. Още със следващия месарски кораб ще изпратят друг, можеш да си сигурна в това.
— Първо на първо — аман. Второ на второ — аз го хванах, а не ти. И последно — онзи как е проследил джаджата ми?
Руди се намръщи.
— Това тормози и мен.
— Ще тръгвам. Ако искаш да се свържеш с мен, знаеш коя самоличност използвам в момента. — Беше конфискувал джаджата на Харпрет, когато ме арестува. Сега посегнах и си я взех от бюрото му. — Имаше куп възможности да ме убиеш, но така и не го направи.
— Благодаря ти за вота на доверие. Ако държиш на безопасността си, по-добре стой при мен.
Изкушаващо предложение. Но не можех да го приема. Още не знаех какъв ще е следващият ми ход, но нямаше да е нещо, което бих могла да направя пред очите на Руди.
— По-добре съм си сама, мерси. — Обърнах се към Джин Чу. — Какво е НАФО?
— Върви на майната си!
— Изчезвай — каза ми Руди. — Ако ти потрябва защита, върни се.
— Добре де, разбрах — казах аз.
В „Хартнел“ беше пълно с обичайната клиентела от кротки изпаднали алкохолици. Познавах ги всичките, по лице, ако не по име. Нови клиенти нямаше, а постоянните дори не поглеждаха към мен. Обичаен ден в любимата ми дупка.
Били ми наля халба бира.
— Ти не беше ли се покрила или нещо такова?
Разклатих ръка.
— Нещо такова.
Дали Алварес беше единственият убиец на О Паласио в града? Може би да. Може би не. Тоест, колко подобни специалисти би изпратил един престъпен синдикат да наглеждат лунната му операция по пране на пари? Е, поне едно нещо знаех със сигурност — нямаше как да са изпратили нов. Не още. Пътуването от Земята до Луната трае седмици.
— Разумно ли е да идваш в любимата си кръчма?
— Ми не. Това е едно от най-глупавите неща, които съм правила в живота си. А конкуренцията за челното място в списъка е много голяма, повярвай ми.
Той преметна един пешкир през рамо.
— Тогава защо?
Надигнах халбата.
— Защото сключих сделка.
Били погледна покрай мен към входа и се ококори.
— Божке! Е, това лице не го бях виждал отдавна!
Дейл тръгна към старото си място до мен и седна на високото столче. Ухили се до уши.
— Една халба от най-лошата ти бира, Били.
— Заведението черпи! — каза барманът и побърза да изпълни поръчката. — Как е любимият ми педал?
— Не мога да се оплача.
— Ха! — Били плъзна халбата към Дейл. — Е, да оставим разлюбените птички насаме, викам аз.
Дейл отпи от бирата си и ме погледна самодоволно.
— Не бях сигурен, че ще дойдеш.
— Сделката си е сделка — казах аз. — Но ако се появи някой да ме убива, ще трябва да си тръгна рано.
— Да, за това… Какво става? Говори се, че имаш нещо общо с убийствата.
— Правилно се говори. — Допих бирата си и ударих два пъти с халбата по бара. Били плъзна нова към мен. Беше я налял предварително. — Аз бях следващата набелязана жертва.
— Руди е хванал убиеца, нали? В сайтовете пишат, че бил някакъв португалец.