— Няма проблем, Джасмин. Ти винаги си била колоритна.
— Как е възможно приходите им да са толкова големи?
— Имат гигантска потребителска база. Всички телефонни линии, всички интернет връзки, кабелните телевизии… всичко това носи приходи на сектора, било директно от крайните потребители, било индиректно чрез реклами.
Сведох поглед към пода. Имах нужда от секунда-две. -
— Джасмин?
— Извинете. Малко съм уморена… добре де, махмурлия съм.
Нгуги се усмихна.
— Млада си. Бързо ще се възстановиш. Сигурна съм.
— Да речем, че някой изобрети нова, по-добра технология — казах аз. — Нов и тотално великолепен фиброоптичен кабел. Такъв, който намалява разходите, увеличава честотната лента и подобрява надеждността.
Тя се облегна назад в стола си.
— Ако себестойността и продажната цена са близки до тези на стандартните кабели, би направил истински бум. А производителят му би се заринал с пари, естествено.
— Мда — казах аз. — А ако прототипът на тази нова фиброоптика е създаден на специално изработен сателит в ниска земна орбита. Сателит с центрофуга. Това говори ли ви нещо?
Нгуги вдигна вежди озадачено.
— Този разговор става все по-странен, Джасмин. За какво всъщност иде реч?
Потропах с пръсти по бедрото си.
— На мен ми говори, че въпросният кабел не може да бъде произведен при земната гравитация. Това е единствената логична причина да се построи специален сателит.
Тя кимна.
— Звучи разумно. Правилно ли разбирам, че нещо такова вече се случва?
Аз обаче си знаех своето.
— Но сателитът е оборудван с центрофуга. Значи производството не изисква безтегловност. Просто земното притегляне е твърде силно. Ами ако лунната гравитация се окаже подходяща за производствения процес?
— Като за хипотетичен въпрос, питането ти е доста конкретно, скъпа.
— Угодете ми.
Нгуги подпря брадичка на дланта си.
— Тогава отговорът е очевиден — биха могли да го произвеждат тук.
— И, според вашето експертно мнение, кое място би било по-подходящо за производството на нашия въображаем продукт — ниска земна орбита или Артемида?
— Артемида — отговори тя. — Извън всяко съмнение. Ние имаме квалифицирана работна ръка, промишлена база, транспортна инфраструктура и редовни доставки Земя-Луна.
— Да. До същия извод стигнах и аз.
— Това звучи много обещаващо, Джасмин. Някой ти е предложил да инвестираш? Затова ли дойде при мен? Ако изобретението, за което говориш, е факт, определено си струва да вложиш пари в него.
Изтрих челото си. Температурата тук, в Горен Конрад 19, винаги е двайсет и два градуса по Целзий, но аз въпреки това се потях.
Погледнах я в очите.
— Знаете ли какво е странно? Не споменахте радиото и сателитите.
Тя наклони глава.
— Прощавай, скъпа. Какво?
— Когато говорехте за телекомуникационния сектор. Споменахте интернет, телефоните и телевизията. Но не радиото и сателитите.
— Да, те също са част от сектора.
— Знам — казах аз. — Но вие не ги споменахте. Всъщност споменахте само онази част от сектора, която е зависима от фиброоптиката.
Тя сви рамене.
— Ами, нали говорим за фиброоптичен кабел, така че е нормално.
— Само че на онзи етап от разговора аз още не бях споменала за фиброоптиката.
— Сигурно грешиш.
Поклатих глава.
— Не греша. Имам отлична памет.
Тя присви едва доловимо очи.
Извадих нож от кобура на ботуша си и го стиснах в готовност.
— Как убиецът на О Паласио намери джаджата ми?
Тя извади пистолет изпод плота на бюрото си.
— Аз му казах къде е.
11
— Пистолет?! — възкликнах. — Откъде се е взел пистолет в града? Аз никога не вкарвам контрабандно оръжия!
— Факт, за който съм ти признателна — каза тя. — Не е необходимо да вдигаш ръце. Само пусни ножа.
Направих го. Ножът полетя бавно към пода.
Нгуги държеше пистолета насочен към мен.
— Мога ли да попитам какво насочи подозренията ти към мен?
— Проста елиминация — казах аз. — Руди доказа, че не той ме е продал. Вие сте единственият друг човек с достъп до данните за местоположението на джаджата ми.
— Логично — каза тя. — Но не съм толкова лоша, колкото си мислиш.
— Да бе. — Изгледах я със съмнение. — Но знаете всичко за НАФО, нали?
— Да.
— И ще спечелите несметно богатство от него?
Тя се намръщи.
— Наистина ли имаш толкова лошо мнение за мен? И един калмар няма да спечеля.
— Но… тогава… защо?
Тя се облегна назад и отпусна леко пистолета.