— Казват, че Артемида е популярна дестинация за романтични пътувания. Идват ли много младоженци?
— Не бих казала. Не им е по джоба. Но имаме доста по-възрастни двойки, които идват тук с надежда да съживят нещата в спалнята.
Джин ме погледна озадачено.
— Заради гравитацията — поясних. — Сексът е различен при една шеста же. Отразява се страхотно на двойки, които са женени отдавна. Буквално преоткриват секса. Все едно го правят за пръв път.
— Не се бях замислял за това — каза Джин.
— В Олдрин има много проститутки, ако ти е любопитно.
— О! Ъъ, не. Не е по моята част. — Не беше очаквал жена да му препоръча проститутки. Земляните се притесняват да говорят на тази тема, което винаги ме е озадачавало. Така де, проституцията си е услуга като всяка друга. Какво толкова?
Свих рамене.
— Ако си промениш решението, таксата им е средно две хиляди калмара на сеанс.
— Няма. — Засмя се притеснено и побърза да смени темата: — Ъ-ъ… защо наричате парите си „калмари“?
Качих краката си върху масичката.
— Нещо като съкращение от кацнал литро-грамаж. Ka-Л-Ma. Калмари. Един калмар отговаря на стойността на един грам товар, транспортиран от Земята до Артемида от Кенийската космическа корпорация.
— Всъщност не е точно валута — каза Тронд откъм бюфета. — Ние не сме самостоятелна държава и нямаме право на своя валута. Калмарите са по-скоро остойностяване на предплатена услуга, нещо като кредит. Плащаш с долари, евро, йени и прочее и в замяна получаваш правото на доставки с определена маса. Не е задължително да използваш целия си кредит наведнъж, системата следи баланса ти. — Донесе таблата с напитките и я остави на масичката. — Калмарите се оказаха удобна разплащателна единица, а ККК функционира като банка. Такова нещо не би могло да се случи на Земята, разбира се, но тук не сме на Земята.
Джин се пресегна за кафето си, при което аз успях да поогледам кутията. Беше цялата бяла с контрастен черен текст, който гласеше:
„МОСТРА НАФО, ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА“.
— Значи… този диван например е внесен от Земята, предполагам? — каза Джин. — Колко ти струваше транспортът?
— Тежи четиридесет и три килограма — каза Тронд. — Значи транспортът му струва четиридесет и три хиляди калмара.
— А каква е средната заплата в Артемида? — попита Джин. — Ако не е твърде грубо, разбира се.
Взех чая си и ръцете ми веднага се стоплиха от горещата чаша.
— Моята месечна заплата като куриер е дванайсет хиляди калмара. Но ние куриерите сме от ниско платените служители.
Джин отпи от кафето си и направи физиономия. Виждала бях същото и преди. Земляните не харесват нашето кафе, и с право. Тук кафето има отвратителен вкус и за това е виновна физиката.
Земният въздух е двайсет процента кислород. Останалото са газове, от които човешкото тяло няма нужда, като азот и аргон. Логично, въздухът на Артемида е чист кислород при една пета от нормалното земно налягане. Така хората получават необходимото количество кислород, като се спестява излишното налягане върху корпуса на мехурите. Идеята е стара, датира още от времето на програмата „Аполо“. Само че колкото по-ниско е налягането, толкова по-ниска е температурата, при която кипва водата. Тук водата завира при шейсет и един градуса по Целзий и това е максималната температура, до която могат да стигнат кафето и чаят. Хората, които не са свикнали с това, явно намират нашите горещи напитки за неприятно студени.
Джин остави дискретно чашата си на масата. На бас, че повече нямаше да посегне към нея.
— А теб какво те води в Артемида? — попитах.
Той потропа с пръсти по кутията НАФО.
— От месеци работим по една бизнес сделка. Вече сме близо до подписването, затова реших да се срещна лично с господин Ландвик.
Тронд се настани на дивана си и взе кутията с контрабанда.
— Казах ти вече да ми викаш Тронд.
— Да, добре, Тронд — каза Джин.
Тронд разкъса опаковката на пакета и извади тъмна дървена кутия. Вдигна я към светлината и започна да я оглежда от различни ъгли. Не съм естет, но дори аз разбирах, че е произведение на изкуството. Цялата бе покрита с изящна резба, имаше си и красив етикет на испански.
— Това какво е? — попита Джин.
Тронд се ухили до уши и отвори кутията. Вътре имаше двайсет и четири пури, всяка в отделна хартиена опаковка.
— Доминикански пури. Хората си мислят, че най-хубави са кубинските, но грешат. Доминиканските нямат равни.
Всеки месец му доставях по една такава кутия. Обичам редовните клиенти.
Тронд посочи вратата.