— Права беше за гравитацията. НАФО е кристална кварцоподобна структура, която се формира при 0, 216 же. Не може да се произвежда на Земята, но може да се произвежда тук, с центрофуга. Наистина си много умна, Джаз. Ако само използваше интелекта си.
— Ако това се превръща в поредната лекция за големия ми потенциал, просто ме застреляйте, става ли?
Тя се усмихна. Държеше пистолет, но пак приличаше на любвеобилна баба, която ще ме почерпи с бонбон, преди да ми направи дупка в главата.
— Знаеш ли откъде идват приходите на Артемида?
— От туризма.
— Не.
Примигнах.
— Какво?
— Приходите от туризма не са достатъчни. Да, той е голяма част от икономката ни, но не стига да се издържаме.
— Да, но системата сработва — възразих аз. — Туристите купуват стоки от местните компании, компаниите плащат заплати на своите служители, служителите купуват храна и плащат наем и така нататък. Още не сме спуснали кепенците, значи се получава, нали така? Какво пропускам?
— Имиграцията — каза тя. — Когато хората се местят в Артемида, те преместват и спестяванията си. И ги харчат тук. Това спасяваше положението, докато населението ни растеше, но от известно време този прираст е почти нулев.
Отклони пистолета си настрани. Все още го държеше здраво, но поне нямаше да ме застреля неволно, ако кихнеше.
— Цялата ни икономика постепенно се изроди във финансова пирамида. Все още се държим над повърхността, но много скоро ще започнем да потъваме.
За пръв път вниманието ми се отклони от пистолета.
— И… такова… градът ни ще банкрутира, целият град?
— Да, ако не предприемем нещо — каза тя. — НАФО е нашето спасение. Телекомуникационният сектор ще иска да обнови системите си с новата фиброоптика, а тя може да се произвежда евтино единствено тук. Чака ни гигантски промишлен бум. Ще се появят нови заводи, хора ще прииждат към нас, за да заемат новооткритите работни места, благоденствието ще е всеобщо. — Погледна с копнеж към тавана. — Най-после ще имаме експортно ориентирана икономика.
— Стъкло — казах аз. — От самото начало е било заради стъклото, нали?
— Да, скъпа. НАФО е удивителен материал, но като всяка фиброоптика е предимно стъкло. А стъклото е силиций и кислород, съставки, които се получават при топенето на алуминий.
Нгуги плъзна ръка по алуминиевия плот на бюрото.
— Интересно нещо е икономиката, нали? Само след година алуминият ще е страничен продукт от производството на силиций. Но дори и алуминият ще е от полза. Предвид растежа на промишлеността ще има много нови строежи.
— Леле — казах аз. — Наистина разбирате от икономика.
— Това ми е работата, скъпа. А и в крайна сметка икономиката е в основата на всичко. От нея зависят щастието, здравето и безопасността на хората.
— Наистина ви бива в това, мамка му. Създали сте работеща икономика в Кения, а сега правите същото за нас. Направо сте герой. Би трябвало да съм ви дълбоко признателна… о, чакай, ти ме продаде с лека ръка, кучка такава!
— Моля ти се. Знаех, че не си толкова глупава да включиш джаджата си, без да вземеш предпазни мерки.
— Да, но си казала на О Паласио къде е джаджата ми.
— Непряко. — Остави пистолета на бюрото, но твърде далеч, за да се метна към него. Израснала бе в зона на бойни действия и аз нямах никакво намерение да подлагам на изпитание рефлексите й. — Преди няколко дни от компютърния отдел ми докладваха, че е имало опит за хакерска атака срещу мрежата, в която са вързани нашите джаджи. Някой на Земята се опитал да стигне до данните за твоето местоположение. Накарах момчетата от ай ти отдела да изключат системата за сигурност и да пуснат хакера. Е, беше доста по-сложно, разбира се — замениха един от мрежовите драйвери с друг, от по-нисък клас, за който се знае, че има дефект в системата за достъп, така че хакерът да се поизпоти малко, без да се усъмни, че сме му заложили капан. Подробности не знам, не съм компютърен специалист. Така или иначе, хакерът успя да инсталира програма, която да докладва за местоположението ти, ако си включиш джаджата.
— И защо си го направила, по дяволите?
— За да извадя убиеца на светло — отвърна тя. — Веднага щом ти си включи джаджата, информирах Руди къде си. Предположих, че О Паласио ще уведоми своя човек. Надявах се Руди да го хване.
Навъсих вежди насреща й.
— Стори ми се, че Руди не знае нищо за това.
Нгуги въздъхна.
— Отношенията ни с Руди са… сложни. Той не одобрява синдикатите, както и индиректните мерки, до които прибягвам понякога. Той би искал да се отърве от мен, а откровено казано, чувствата са взаимни. Ако го бях предупредила, че убиецът идва, той щеше да пита откъде знам. После щеше да провери как е изтекла информацията за местоположението ти и това щеше да ми създаде проблеми.