— Дейл.
— Все забравям — каза Дейл. — Мразите ме, защото съм гей или защото съм евреин?
— Мразя те, защото разби сърцето на дъщеря ми.
— Така може — каза Дейл и надигна халбата си.
Татко седна до мен.
— Та влиза един мюсюлманин в бар… — започнах аз.
Той не се засмя.
— Дойдох, защото каза, че имаш нужда от мен. Но ако сте се събрали да пиете, предпочитам да се върна в дома на имама.
— Аз не…
— Господин Башара? — Свобода пъхна главата си между нас. — Здравейте, с вас не се познаваме. Аз съм Мартин Свобода. Приятел съм на Джаз.
Здрависаха се.
— От онези „приятели с екстри “? — попита татко.
— Уф! — Завъртях очи. — Не прави такива неща, татко. Сигурно ще се шокираш, но не съм правила секс с никого от хората в тази стая.
— Е, стаята не е голяма.
— Туш! — каза Свобода. — Е, просто исках да ви кажа, че сте отгледали страхотна дъщеря.
— Сериозно? — каза татко.
— Така — рекох аз. — Да започваме вече.
Тръгнах към белия екран. Свобода го беше оправил, разбира се. Дай му да оправя развалени неща.
Поех си дълбоко дъх.
— В последно време се случиха разни неща и някои от вас имат въпроси. Като Боб например, който иска да знае кой е излязъл на нелицензиран обход да взривява разни неща. И като татко, който иска да знае защо го накарах да се крие в дома на имама през последната седмица. Настанете се удобно, защото сега ще ви кажа всичко, което знам…
И им разказах цялата мрачна история. Всичко за пожара в стъкларската фабрика „Куинсланд“, за това как Тронд ме е наел, как съм прецакала задачата си и как всичко това е свързано с убийствата. Това доведе до О Паласио, Левака и Джин Чу. Казах им за кислородния договор на алуминиевата топилка „Санчес“ и плановете на Тронд да им го отнеме. После отстъпих сцената на Свобода да им обясни за НАФО и как работи. Накрая завърших изложението си пред потресената публика с новината, че десетки Мафиоти пътуват към Артемида.
Млъкнах и в стаята се възцари тишина.
Пръв се обади Дейл.
— Е, положението не е приятно, по това няма спор. Но не мисля, че двайсетина Мафиоти могат да превземат Артемида. Така де, историята ни познава и по-масови кръчмарски сбивания.
— Това не ти е гангстерски филм — казах аз. — Те няма да влязат с валсова стъпка в бара и да размахат тояги. Не, просто ще подсилят охраната на Топилката, така че и пиле да не прехвръкне и нищо да не застраши договора им с града за бартер на енергия срещу кислород. Ако ще правим нещо, трябва да е бързо, преди мафиотите да са пристигнали в Артемида.
— Подозирам, че вече имаш план и той е в нарушение на закона — каза татко.
— О, да.
Той стана от столчето си.
— Тогава аз няма да участвам.
— Татко, това е единственият ми шанс да оцелея.
— Глупости. Можем да се върнем на Земята. Брат ми Табук ще се погрижи за…
— Не, татко — прекъснах го и поклатих глава. — Няма да бягам. Саудитска Арабия е твоята родина, но не е моята. Там ме чака само гравитационна болест. Артемида е моят дом. Няма да си тръгна и със сигурност няма да позволя на мафиотите да превземат дома ми.
Той седна отново. Изгледа ме гневно, но не си тръгна. Малка победа, но все пак победа.
— Кажи им за плана! — намеси се Свобода. — Готов съм с мултимедията!
— Добре, добре. Покажи чертежите.
Той въведе няколко команди в джаджата си и проекторът показа архитектурни планове с надпис: „Топилен комплекс „Санчес“ — металургичен анализ“.
Посочих екрана.
— Мехурът на Топилката е много по-малък от мехурите на града. Диаметърът му е едва трийсет метра. Но корпусът му е двоен като на останалите мехури. Изискване на ККК — където има хора, корпусите са двойни. — Приближих се към екрана и посочих едно конкретно място на схемата. — Това тук е контролната зала. Има голям прозорец, който гледа към фабричния комплекс, така че ще трябва да внимавам.
— Контролната зала със самостоятелна херметизация ли е? — попита татко.
— Не, въздухообменът е общ за целия комплекс. Явно контрольорите често слизат в цеха и не са искали всеки път да минават през шлюзова врата. Имат въздушно убежище в залата, разбира се. Когато влакът е скачен с мехура, могат да се качат и на него, без да минават през херметически врати.
— Ясно — каза баща ми.
Продължих:
— Трошачките са навън и натрошеният камънак влиза в мехура през този шлюз под налягане. После поточна лента го отнася към долното ниво. Сортиращата центрофуга отделя анортита от другите минерали. След това анортитът се подлага на така нареченото „обгаряне “, тоест нагрява се, но не толкова, че да започне топене, и при този процес се зарежда отрицателно, превръща се в аноди. Оттам рудата отива на горното ниво за топене. — Посочих голям правоъгълник в центъра на чертежа. — Ето тук се случва магията. Топилката разделя анортита на основните му елементи с помощта на огромно количество енергия.