— Стига да не се повреди при падането.
— Абсурд — казах. — Татко направи заварките. Ще издържат, докато слънцето изстине.
— В тази връзка… ти ще се справиш ли с другите заварки, които трябва да направим?
— Да.
— А ако не успееш?
— Ще умра — казах аз. — Което е добра мотивация да се постарая.
Дейл насочи лунохода леко вляво.
— Дръж се. Минаваме над тръбата.
Въздушната тръба, която пренася кислород от Топилката към Армстронг, е положена директно върху терена.
На Земята никой не е толкова луд, че да пренася кислород под налягане по тръби. На лунната повърхност обаче няма какво да се запали. В добавка, на Земята тръбите се полагат под повърхността, за да се защити системата от неблагоприятни атмосферни условия, животни и идиоти. Тук не го правим. Защо ли? Защото нямаме атмосфера, нито животни, а идиотите по правило си стоят в града.
Дейл прекара внимателно лунохода през тръбата. Първо предните колелета на машината се повдигнаха и спуснаха, после задните.
— Не е ли опасно? — попитах. — Да минаваш с луноход през тръба под налягане?
Дейл бъзикна контролите на едно от колелетата.
— Стените на тръбата са дебели осем сантиметра. И да искаме, не бихме могли да ги повредим.
— О, аз бих могла. Имам оксиженистко оборудване.
— Ти си малко педантично лайно, известно ли ти е?
— Мда.
Погледнах през люка на покрива. Земята висеше в небето и захождаше към последна четвърт, точно както беше казала Лене.
Бяхме се отдалечили от града и се движехме през недокоснат от човешка ръка терен. Дейл заобиколи една канара.
— Имаш много поздрави от Тайлър.
— Благодаря. Ти също го поздрави.
— Той наистина държи да…
— О, млъкни…
Джаджата ми иззвъня. Пъхнах я в едно гнездо на таблото и я свързах към аудиосистемата на лунохода. Естествено, че луноходът ще има аудиосистема. Боб обичаше да пътува със стил.
— Да?
— Здрасти, Джаз — чу се гласът на Свобода. — Къде сте? Не получавам нищо от камерите.
— Още пътуваме. Камерите на костюмите са изключени. Татко там ли е?
— Да, до мен е. Кажи „здрасти “, Амар!
— Здравей, Джасмин — каза татко. — Твоят приятел е… интересен.
— Ще му свикнеш. Кажи „здрасти “ на Дейл.
— Не.
Дейл изсумтя.
— Обадете се, като облечете костюмите — добави татко.
— Добре. Чао засега — казах аз и затворих.
Дейл поклати глава.
— Леле, баща ти наистина ме мрази. И не заради онова с Тайлър. Мразеше ме и преди.
— Защото си обратен ли? Не е това. Помня когато му казах, че си гей. Мислех, че ще се ядоса, а той изпита облекчение. Усмихна се даже.
— Какво?
— След като разбра, че не се чукаме, взе да те харесва. После обаче, когато ти ми открадна гаджето, нещата се промениха.
— Ясно.
Изкачихме малко възвишение и равнината се ширна пред нас. До Бента оставаха стотина метра. От другата му страна се намираха реакторният комплекс и мехурът на „Санчес“.
— Още петнайсет минути и сме там — каза Дейл, явно прочел мислите ми. — Нервна ли си?
— Умирам от страх.
— Това е добре. Мислиш се за майстор на обходите, но не забравяй, че се провали на изпита.
— Благодаря ти. Точно от това имах нужда.
— Просто казвам, че излишното самочувствие е лош съветник по време на обход.
Погледнах през страничния люк.
— Последната седмица ми съсипа самочувствието докрай, така че не се притеснявай.
13
Гледах към сребристия купол на Топилката „Санчес“. Отново.
От предишната ми визита бяха минали само шест дни, а ми се струваше цяла вечност. Този път нещата стояха различно, разбира се. Щеше да има само един събирач на терен. Това беше добра новина по принцип, но не ме касаеше. Събирачите бяха стара новина.
Дейл намали край стената на мехура и направи маневра, така че да обърне задницата на лунохода към купола. После попита:
— Разстояние?
Проверих на екрана.
— Два метра и четиридесет сантиметра. — Системите за отчитане на препятствия са екстра за земните автомобили, но за луноходите са реална необходимост. Не е препоръчително да блъскаш херметизирани неща. Може да доведе до непланирана смърт.
Дейл кимна и дръпна ръчната спирачка.
— Добре. Да обличаме костюмите?
— Да.
Измъкнахме се от креслата си и се прехвърлихме в задната част на лунохода.
Съблякохме се по бельо. (Какво? Да се стеснявам пред мъж, който не си пада по жени?) После навлякохме охлаждащите трика. Навън вода можеше да заври под слънцето. Обходническите костюми имат нужда от централно охлаждане.