Обърнах глава да го погледна.
— Сигурни ли сме, че налягането тук е точно 20,4 килопаскала?
Дейл провери монитора на ръкава си.
— Да. Двайсет цяло и четири килопаскала.
Защо искахме налягането да е 20,4 килопаскала, а не стандартните за Артемида двайсет и един? Защото на този принцип сработва системата на двойния корпус.
Вече знаете, че между двата корпуса има натрошена скала. Има и въздух обаче. И този въздух е с налягане от 20,4 килопаскала, което е около деветдесет процента от налягането вътре в куполите на града. Освен това пространството между корпусите не е една гигантска кухина, а е разделено на стотици равностранни триъгълници със страна два метра. И всяко от тези отделения е снабдено със сензор за налягане.
И така, навън цари вакуум, а между двата корпуса налягането е деветдесет процента от Стандартното, което се поддържа вътре в мехурите.
Ако се появи пробойна във външния корпус, въздухът в повреденото отделение ще излети във вакуума. Но ако пробойната е във вътрешния корпус, отделението ще се напълни с въздух от мехура, заради неговото по-високо налягане.
Елегантна система. Ако налягането в отделението се понижи, значи пробойната е във външния корпус; ако се повиши — значи е пострадал вътрешният.
Само че аз не исках алармата за теч да се включи и да ме хване в крачка, затова беше изключително важно налягането в тунела и убежището да е съвсем същото като налягането в пространството между корпусите.
Проверих накрайника на горелката — имаше опасност да се е деформирал от температурните промени. Всичко изглеждаше наред.
— Тате — казах по радиото. — Според спецификациите този корпус би трябвало да е същият като градските. Шест сантиметра алуминий, един метър натрошен реголит и още шест сантиметра алуминий.
— Да — каза той. — Пробивът ще е труден, особено в началото, заради дебелината на метала. Не се стряскай и най-важното — гледай ръката ти да не трепери. Колкото си по-стабилна, толкова по-бързо ще пробиеш.
Издърпах бутилките с кислород и ацетилен в убежището и подготвих горелката си за работа.
— Не забравяй дихателната маска — каза татко.
— Знам, знам. — Истината е, че съвсем бях забравила за нея. При горенето си кислородно-ацетиленовата смес отделя токсичен дим. При нормални обстоятелства концентрацията му във въздуха е малка, но в тясно и херметически затворено помещение като моето ти трябва противогаз. Добре де, щях и сама да се сетя, когато ме задави еластична кашлица.
Бръкнах в торбата да извадя маската. Свързаната към нея кислородна бутилка имаше презрамки, за да я носиш на гърба си и да не ти пречи. Нагласих всичко и си поех пробно въздух няколко пъти.
— Готова съм да действам. Някакви други съвети, преди да започна?
— Да — каза татко. — Реголитът е с високо съдържание на желязо. Не задържай пламъка дълго на едно място, иначе скалата ще залепне за среза и трудно ще извадиш тапата.
— Ясно — казах аз.
Нагласих маската на очите си и запалих горелката. Дейл отстъпи още крачка назад. Колкото и безстрашни да са лицензираните обходчици, всички сме безсилни пред дълбоко заложения си инстинкт да се пазим от огъня.
Ухилих се широко. Най-после щях да си отмъстя. Време беше да пробия дупка в червата на „Санчес“.
14
Нагласих газовата смес така, че да се получи дълъг пламък. Избрах си място на стената и насочих пламъка натам. Оставаше да чакам и ръката ми да не трепва. Високата температура и изобилието от кислород топяха все по-дълбока дупка в метала.
После най-сетне пробих. Не мога да обясня как разбрах. Просто знаех, че съм пробила. По звука може би? По някаква промяна в пламъка? Не знам. Така или иначе, време беше да започна рязането.
— Няма въздушно течение, нито навън, нито навътре — казах. — Явно налягането е съвсем еднакво. Добра работа, Дейл.
— Мерси.
Придвижвах горелката с бавна и постоянна скорост по обиколката на окръжност с диаметър стотина сантиметра. Стремях се да режа под лек наклон, така че тапата да падне малко по-лесно, след като приключа.
— Изоставаме с времето — каза Дейл.
— Добре — казах аз, но не се забързах. Вече работех на максималната си скорост. Забързах ли, само щях да прецакам среза и да изгубя още повече време, докато го оправям.
Накрая приключих и тапата се килна напред. Изключих горелката и отскочих преди лавината от сивкав реголит да се е изсипала в убежището.
Вдигнах оксиженистката маска на главата си и притиснах силно дихателната към носа си. Определено не исках да вдишам от този прах. Харесвам си дробовете без остри смъртоносни частици в тях, благодаря.