Кенийците говорят английски и суахили. Нямаме крал. Имаме президент, Народно събрание и Сенат. Големите гласуват за тях, а те правят законите.
Нямаме куче, но имаме две котки. Едната идва само да яде, но другата е много добричка и по цял ден спи на дивана.
Баща ми е охранител в ККК. Работи на Портал 14 и пуска само хора, които имат право да влязат. Живеем на квартира в комплекса, училището ми също е тук. Всички, които работят за ККК, имат право на безплатно училище за децата си. ККК е много щедра и всички ние сме й благодарни.
Мама не ходи на работа. Грижи се за нас, децата. Тя е добра майка. Любимата ми храна е хотдогът. Какво е бъркоч? Никога не съм го чувал.
И аз обичам американските сериали. Особено сапунените опери. Много са интересни, нищо че мама не ми дава да ги гледам. Но тук имаме бърз интернет и аз ги гледам, когато тя има работа. Моля те да не й казваш. Ха-ха. Твоята майка с какво се занимава?
Ти каква искаш да станеш, като пораснеш? Аз искам да правя ракети. Сега правя модели на ракети. Току-що завърших макет на ККК 209-В. Много е хубав. Един ден искам да правя истински ракети. Другите деца искат да са пилоти, но не и аз.
Ти бяла ли си? Чувал съм, че в Артемида всички са бели. Тук, в комплекса, има много бели хора. Идват от целия свят да работят при нас.
Скъпи Келвин,
Жалко, че нямаш куче. Надявам се един ден наистина да правиш ракети. Истински, а не макети.
Бъркоч е храна за бедните хора. Сушени водорасли с екстракт на аромати. Отглеждат водораслите тук, в Артемида, защото е много скъпо да се внася храна от Земята. Голям буламач е. Ароматните екстракти уж трябва да подобряват вкуса, но правят бъркоча още по-гаден. Ям това всеки ден. Отвратително е.
Не съм бяла. Арабка съм. Нещо като светлокафява. Тук само половината хора са бели. Майка ми живее някъде на Земята. Тръгнала си, когато съм била бебе. Не я помня.
Сапунените опери са глупави. Но няма проблем, че харесваш глупави неща. Пак можем да бъдем приятели.
Вашата къща има ли двор? Можеш ли да излизаш навън, когато ти се прииска? Аз не мога, докато не стана на шестнайсет, защото такива са правилата за обходите. Един ден ще взема лиценз за обходчик, ще излизам навън колкото си искам и никой няма да може да ме спре. Да правиш ракети звучи много хубаво. Звучи ми като добра работа. Дано успееш.
Аз не искам да работя. Като порасна, искам да бъда богата.
2
Армстронг не струва. Срамота е, че са нарекли такава смотана част от града на такъв страхотен човек.
Насочвах Спусък по старите коридори, а през стените се процеждаше ритмичният шум на индустриално оборудване и ми стържеше по нервите. Фабриките се намираха на петнайсет етажа от мен, но шумът въпреки това се чуваше. Свърнах към Центъра за системна поддръжка и спрях пред вратите му.
Центърът за контрол на животоподдържащите системи е едно от малкото места в града с истински протоколи за сигурност. Не искаме вътре да влизат случайни хора. Вратата има панел, пред който да размахаш джаджата си, само че аз, естествено, не бях в списъка на хората с достъп. Затова останах да чакам.
Поръчката беше за доставка с приблизително тегло сто килограма. Никакъв проблем. Мога да нося два пъти по толкова, без да се изпотя. Малко момичета от Земята могат да се похвалят с това! Е, те трябва да преодолеят шест пъти по-голяма гравитация, но проблемът си е техен.
Извън масата поръчката беше доста неясна. Не пишеше къде трябва да доставя пратката. Явно клиентът щеше да ми каже.
Центърът за поддръжка е уникален в историята на космическите пътувания. Противно на очакванията, тук не превръщат въглеродния диоксид в кислород. Да, разполагат със съоръженията да го правят и имат акумулатори, които да осигуряват нужната за процеса енергия в продължение на месеци, ако се наложи. Само че центърът разполага с много по-евтин и на практика неизчерпаем източник на кислород — производството на алуминий.
Заводът за алуминий извън града, известен като алуминиевата топилка „Санчес“ — тук казват топилка вместо топилня — обработва руда и кислородът се явява отпаден продукт. Защото точно това правят топилките — извличат кислорода, за да се получи чист метал. Повечето хора не го знаят, но на Луната има абсурдно големи количества кислород. Само че за да стигнеш до него, са ти необходими гигантски количества енергия. „Санчес“ извлича толкова много кислород като отпаден продукт, че захранва града е годен за дишане въздух, произвежда ракетно гориво и пак остават излишъци, които просто изпуска навън.
С други думи, имаме толкова много кислород, че не знаем какво да правим с него. Центърът за поддръжка регулира притока на кислород, грижи се за инфраструктурата, по която газът се придвижва от завода до града, и извлича въглеродния диоксид от използвания вече въздух. Продават въглеродния диоксид на фермите за бъркоч, които го използват за производството на водораслите, с които се хранят бедните. Така де, всичко се върти около законите на икономиката, нали така?