Не ми вярвате? Сложете вода с кубчета лед в тенджера и включете котлона. Температурата на водата ще остане 0°C, докато не се стопи и последното кубче лед.
Изпълзях от коритото и погледнах към контролната зала. Все така празна. Но не за дълго. Влакът беше потеглил.
С толкова много хлор във въздуха беше логично да върнат служителите в града. Но много скоро след това екип от инженери със специални костюми щеше да се качи на същия влак и да потегли към „Санчес“. Разполагах с десет минути, докато влакът стигне до Артемида, още, да речем, пет минути, докато служителите слязат и инженерите се качат, и още десет, докато пристигне вражеската кавалерия. Двайсет и пет минути.
Отправих се с бърза крачка към кутията за температурен контрол. Развих четири винтчета и свалих панела за достъп. После свалих и контролното табло на термодвойката (ако не знаете, термодвойките са популярни сензори за отчитане на температура) и го смених със свое, което извадих от торбата. Свобода го беше сглобил предната вечер. Нищо особено. Действието му не се различаваше от действието на нормалните табла, само дето моето беше настроено да подава на компютъра грешни данни за температурата на солната баня. Грешни в смисъл по-ниски от действителните. Щракнах го в гнездото му.
За мое улеснение таблото на Свобода показваше както реалните температурни стойности, така и тези, които подаваше на компютъра. Действителната температура в момента беше 900°C, а докладваната — 825°C. Компютърът, решил, че температурата е прекалено ниска, веднага включи главния нагревател.
Чу се съвсем ясно изщракване, макар в системата да липсваше реле. Захранващият проводник — между другото най-дебелият кабел, който бях виждала — буквално се сгърчи, когато токът потече по него. Електрическият поток беше толкова мощен, че образуващото се магнитно поле накара кабела да се разтанцува. Конвулсиите му продължиха, докато потокът не достигна пълния си ампераж.
Наблюдавах таблото на Свобода. Скоро реалната температура скочи до 901 градуса. После, още по-бързо, се повиши до 902. След това директно скочи на 904. После на 909.
— Еба си — казах. Температурата се повишаваше много по-бързо от очакваното. Оказва се, че дебел захранващ кабел, който пренася електричество, произведено от два ядрени реактора, може да загрява нещата доста бързо.
Оставих панела за достъп на пода и хукнах към частния си вход.
Дейл ме чакаше при конектора на надуваемия тунел.
— Е? — попита той.
Затворих зад себе си вратата на въздушното убежище.
— Мисията завършена. Топилката се загрява бързо. Да се махаме оттук.
— Супер! — каза Дейл и вдигна ръка.
Плеснахме си ръцете (така де, не мога да оставя човек в тази поза). После Дейл хукна по тунела към лунохода.
Хвърлих един последен поглед към шлюза на въздушното убежище. Стори ми се запечатан добре, затова се обърнах, пристъпих в тунела и… я чакай.
Обърнах се пак към шлюза. Можех да се закълна, че бях зърнала някакво движение зад себе си.
Шлюзът имаше кръгло прозорче. Приближих се да погледна през него. И там, загледана в оборудването покрай отсрещната стена, стоеше Лорета Санчес.
Хванах се за главата.
— Дейл. Имаме проблем.
15
Санчес се взираше в таблото на дублиращата вентилационна система. Носеше предпазни очила и дихателна маска. Явно малко хлор във въздуха не можеше да я уплаши.
Дейл, на половината път през тунела, спря и махна към лунохода.
— Хайде, Джаз! Тръгвай!
— Лорета Санчес е вътре!
— Какво?!
Посочих прозорчето на шлюза.
— Разхожда се из цеха като да е неин.
— Ами, неин е — каза Дейл. — Да се махаме!
— Не можем да я оставим тук.
— Тя е умна жена. Когато топенето започне, ще се махне.
— И къде ще отиде?
— Във влака.
— Влакът тръгна.
— Във въздушното убежище тогава.
— То няма да я защити от разтопена стомана! — Обърнах се към шлюза. — Трябва да я изкарам.
Дейл хукна с големи крачки към мен.
— Да не си откачила?! Тези хора се опитаха да те убият, Джаз!
— Все едно. — Проверих тиксото по маската и очилата си. — Ти върви в лунохода и го подготви за тръгване.
— Джаз…
— Тръгвай! — сопнах му се аз.
Той се поколеба за секунда. Сигурно се чудеше дали не би могъл да ме завлече насила в лунохода. Явно се отказа от тази глупава идея и хукна обратно по тунела.
Завъртях дръжката на шлюза и се прехвърлих в цеха. Отначало Санчес не ме забеляза — вниманието й беше ангажирано с вентилационната система. Вероятно се опитваше да разбере защо не успява да прочисти въздуха.