Как се представя човек в ситуация като тази? В наръчниците по етикет едва ли е включен съвет „как учтиво да спасим живота на врага си по време на промишлен саботаж“. Заложих на един изпитан метод.
— Хей!
Тя се завъртя и се хвана за гърдите.
— Мили боже! — възкликна жената, но бързо овладя дишането си. Беше малко по-стара и повяхнала, отколкото на снимките в нета, но пак изглеждаше добре за годините си. Имаше вид на енергичен и здрав човек. — Коя си ти, за бога?
— Това не е важно — казах аз. — Опасно е да стоиш тук. Ела с мен.
Тя изобщо не се трогна.
— Не си от моите служители. Как се озова тук?
— Изрязах дупка в стената.
— Какво? — Санчес огледа стените, но не видя дупка. Тя се падаше от другата страна на Топилката. — Изрязала си дупка? В моя завод?
— Ти защо не се качи на влака? — попитах аз. — Трябваше да си на влака!
— Надявах се да отстраня проблема. Отпратих останалите и… — Тя млъкна и вдигна пръст. — Я чакай малко. Не съм длъжна да ти давам обяснения. Ти трябва да ми обясниш какво става тук!
Направих крачка към нея.
— Слушай, тъпачке. Всичко тук много скоро ще започне да се топи. Трябва да тръгнеш с мен. Веднага, Мамицата му!
— Мери си приказките! Чакай… знам коя си, познах те. Ти си Джасмин Башара. — Посочи ме обвинително с пръст. — Ти си хулиганката, която ми съсипа събирачите!
— Ми да — казах аз. — Също така съм хулиганката, която ти саботира Топилката. И всеки момент нещата яко ще се сговнят.
— Глупости. Сама съм проектирала топилната пещ. Абсолютно надеждна е.
— Нагревателят работи на макс, термалната защита е хакната, а преди малко заварих стоманена плоча върху медната тапа.
Челюстта й увисна.
— Трябва да вървим бе! — казах аз. — Хайде!
Тя погледна Топилката, после отново мен.
— Или… бих могла да я поправя.
— Няма да стане — казах аз.
— Смяташ да ме спреш, така ли?
Сложих ръце на кръста си.
— Не ти трябва да се биеш с мен, бабче. Два пъти по-млада съм от теб и съм израснала при тази гравитация. Ако се наложи, на ръце ще те изнеса оттук.
— Интересно — каза тя. — Аз пък съм израснала по улиците на Манауш. И съм пребивала мъже два пъти по-едри от теб.
Добре де, това не го очаквах.
Тя се хвърли към мен.
Това също не го очаквах.
Приклекнах и я оставих да прелети над главата ми. Земляните винаги подценяват разстоянието, което могат да изминат с един скок. Затова е лесно да…
Тя посегна надолу, сграбчи ме за косата и заби главата ми в пода. После възседна гърдите ми и се засили да ме фрасне с юмрук в лицето. Аз се оттласнах, съборих я от себе си и скочих на крака.
Но тя се метна на гърба ми, преди да съм възстановила равновесието си. Знам кога противникът ме превъзхожда. Явно Манауш е много по-корав град от Артемида. В честен двубой тази жена щеше да обърше пода с мен.
По тази причина избягвам честните двубои.
Пресегнах се през рамо и издърпах дихателната й маска. Санчес ме пусна веднага и отстъпи назад. Задържа дъх, докато се опитваше да нагласи маската на лицето си. Това ми даде възможност.
Завъртях се, приклекнах и я сграбчих през краката. После я хвърлих нагоре с цялата си сила. Тя излетя поне на четири метра във въздуха.
— А това можеш ли да го направиш в Манауш?! — креснах аз.
Санчес размахваше ръце и крака. Стигна до най-високата точка на полета си и започна да пада. В същото време аз грабнах от пода бутилката с ацетилен, която бях зарязала там. Лорета с нищо не можеше да предотврати следващото.
Замахнах с всички сили. Постарах се да не я удрям в главата, защото не исках да я убия. Уцелих я по лявата пищялка. Тя писна от болка и се срина на пода. Обаче пак не миряса, проклета да е. Надигна се веднага и тръгна към мен.
— Престани! — казах и вдигнах ръка да я спра. — Това е нелепо. Топилката ти се загрява, жено. Химичка си. Сама направи сметките. Защо просто не дойдеш с мен?!
— Не можеш просто да… — Млъкна по средата на изречението и бавно се обърна към Топилката. Долната половина на резервоара грееше в тъмночервено. — О… Господи… — Обърна се отново към мен. — Та къде каза, че е изходът?
— Ей там. — Посочих.
Хукнахме към дупката. Лорета се движеше малко по-бавно от мен, защото бях разказала играта на пищялката й.
Изчаках я да се провре през дупката и влязох след нея. Оттам през въздушното убежище и в тунела. Затворих шлюза зад нас.