— Накъде води това?! — попита настоятелно Санчес.
— Далече оттук.
Хукнахме по свързващия тунел.
Дейл надничаше през шлюза на лунохода. Беше си свалил обходническия костюм.
Санчес скочи в лунохода, аз — след нея.
Затръшнах вратата на шлюза.
— Трябва да откачим тунела! — каза Дейл.
— Няма време. За да го откачим, трябва да облечем костюмите. Подкарай с максимална тяга и тунелът ще се разкъса.
— Дръжте се — каза Дейл и удари с юмрук дросела.
Луноходът се юрна напред. Санчес падна от седалката си. Аз се задържах някак на мястото си до задния прозорец.
Луноходът имаше мощен двигател, но лунният реголит не предлага добро сцепление. Изминахме има-няма метър, преди тунелът да се разпъне докрай и да ни дръпне назад. Санчес, която тъкмо се бе надигнала, сега се стовари напред, върху Дейл. Подпря се на раменете му.
— Трябва да се махнем оттук — каза тя. — В цеха има резервоари с метан и кисло…
— Знам! — прекъснах я. Погледнах през страничния прозорец. Една стръмна скала привлече вниманието ми. Прехвърлих се в предната част на лунохода и се намърдах в креслото на втория пилот. — Имам план. Много е дълго да ви обяснявам. Просто ми прехвърли управлението, Дейл.
Дейл щракна един превключвател на централното табло, за да прехвърли контрола към моята страна. Без да спори, без да задава въпроси, просто направи каквото се искаше от него. Обходчиците умеят да запазват самообладание в кризисни моменти.
Включих на задна и върнах лунохода четири метра назад.
— Това е грешната посока — каза Санчес.
— Млъкни! — Завих към скалата, която си бях харесала, и включих на първа. — Дръжте се.
Двамата с Дейл се хванаха един за друг. Включих на пълна мощност.
Стрелнахме се към скалата. Насочих лунохода така, че дясното му предно колело да се качи върху скалата, при което цялата машина се килна под ъгъл. Пльоснахме се на левия си хълбок и се завъртяхме. И пак, и пак. Бяхме като в центрофугата на пералня, цяло чудо е, че не повърнах.
Ето каква беше идеята ми — надуваемият тунел ще се усуче, което не влиза в работната му характеристика, и ще се прокъса. После аз ще карам напред-назад с лунохода, докато материята на тунела не се разкъса изцяло. И тогава ще сме свободни.
Ето какво се случи в действителност — надуваемият тунел отказа да ми съдейства. Създаден бе да защити хора в търбуха си и беше решен да изпълни предназначението си на всяка цена. С други думи, не се скъса. Но конекторът му, свързан към шлюза на лунохода, се оказа слабото звено. Болтовете му поддадоха под натиска на усукването и изхвърчаха.
Вакуумът засмука експлозивно въздуха от тунела, право към нас. Получи се нещо като шут отзад. (Бележка: луноходите не са аеродинамични). Хързулнахме се по хълбок още метър-два, после паднахме с трясък на четири гуми.
Бяхме свободни.
— Майко мила! — каза Дейл. — Това беше гениално!
— Ами да — казах аз и подкарах.
Бум!
Приглушеният трясък трая само част от секундата. Беше от онези звуци, които не толкова чуваш, колкото усещаш с костите си.
— Силно беше — каза Санчес.
— Не, не беше. — Дейл откопчи ръцете й от раменете си. — Едва го чух.
— Права е — казах аз. Не откъсвах поглед от терена пред себе си. — Звукът е минал през реголита, оттам през колелетата на лунохода и в кабината. Щом чухме нещо, значи наистина е било адски силно.
Погледнах екранчето на задната камера. Мехурът беше невредим, разбира се. Само ядрена бомба би могла да го пукне. Изненада ме моето въздушно убежище. То също не беше помръднало от мястото си.
Скочих на спирачките.
— Бахмааму! Видяхте ли това? Заварките ми са издържали на експлозията!
Санчес се намръщи.
— Прощавай, че няма да те потупам по гърба.
— Сериозно? — каза Дейл. — Точно сега ли намери да се фукаш?
— Просто отбелязвам де. Страшна заварка.
— За бога, Джаз. — Дейл поклати глава и прехвърли управлението към себе си. Подкара към града и каза: — Обади се на Свобода и баща си да им кажеш, че си добре.
— Обади се и на адвокат — добави Санчес. — Ще направя и невъзможното да те депортират в Бразилия и там да те съдят за извършеното.
— Така ли мислиш? — Извадих джаджата си и набрах Свобода. Той не ми отговори: вместо това се включи гласова поща.
— Опа — казах аз.
— Проблем ли? — попита Дейл.
— Свобо не отговаря. — Набрах отново. Пак гласова поща.
— Дали някой не го е спипал? — каза Дейл.
Обърнах се към Санчес.
— Да имаш още някой бияч в Артемида?