— Не виждам причина да ти съдействам.
— Само на тая тема не се ебавай с мен, ясно? Ако баща ми или приятелят ми пострадат, ще те връщам в Бразилия на парчета.
— Нямам никакви „биячи“. Въпросните персони не се отчитат пред мен.
— Глупости — казах аз. — Носът ти е потънал толкова надълбоко в задника на О Паласио, че виждаш зъби.
Тя се навъси.
— Те са собствениците. Не съм една от тях.
— Партньори сте!
— Когато Артемида спря да строи нови мехури, бизнесът с алуминий се срина. Трябваше ми финансиране, за да продължа производството. Те ми предложиха пари и аз ги приех. Вършат си своето и не ми се пречкат. Аз просто си въртя Топилката. Топилка, в която вложих сърцето и душата си и която ти току-що унищожи, ти, безотговорна локва ексудат!
— Не си мисли, че няма да проверя какво означава!
Набрах номера на татко и вдигнах джаджата до ухото си. Всяко следващо иззвъняване без отговор се отразяваше пагубно на кръвното ми.
— Татко не вдига. — Затропах с пръсти по контролното табло.
Дейл свали едната си ръка от волана да извади джаджата си.
— Пробвай с Лене. Аз ще набера Боб.
Набрах Лене. Звънеше ли, звънеше. Включи се гласова поща и аз затворих.
— Нищо.
— Боб също не отговаря — каза Дейл.
Спогледахме се уплашено.
— Може би Руди е дочул нещо и е арестувал всички… — размишлявах на глас. Палците ми увиснаха нерешително над джаджата, устните ми се свиха. Да се обадиш на полицията, докато извършваш престъпление, не е най-добрият план. Логично би било да изчакам, докато се върнем в града — и тогава щяха да са точно толкова арестувани, колкото и сега. Но не можех да чакам.
Набрах номера му. Четири позвънявания и край. Затворих.
— Господи.
— Сериозно?! — възкликна Дейл. — Дори Руди ли не отговаря? Какво става, по дяволите?
Санчес извади джаджата си я включи.
— Хей! — Посегнах към джаджата й, но тя я дръпна. — Дай ми това!
— Не — отвърна тя хладно. — Трябва да разбера дали хората ми са се прибрали в града.
— Глупости! Обаждаш се за помощ! — Хвърлих се към нея. Тя ме блъсна и и двете паднахме на пода.
— Престанете! — викна Дейл.
Тя се опита да ме удари, но разполагаше само с една ръка, защото в другата стискаше джаджата си на живот и смърт. Блокирах удара й и я зашамарих през лицето. О, боже, колко приятно ми стана!
— Престанете, мамка му! — кресна Дейл. — Идиотки такива! Ако натиснете грешното копче, всички ще умрем!
— Ти си накарала събирача да ме убие! Признай си! — Замахнах за нов удар.
Тя се дръпна навреме и хвана ръката ми.
— Естествено! Как смееш да съсипваш делото на живота ми!
— Да му се не знае! — Дейл наби спирачки.
После се включи в мелето, колкото да ни откопчи една от друга. Без значение какво ви показват в екшъните и в комиксите, размерът наистина има значение. Две дребни жени просто не могат да се опрат на двуметров мъж.
— Слушайте, патки такива — каза той. — Ако не бях гей, това боричкане можеше и да ми хареса, ама сега само ме вбесявате. Или престанете веднага, или ще ви удрям главите една в друга, докато спрете, ясно?
— Мери си приказките — каза Санчес и пак взе да трака на джаджата си.
— Би ли я спрял, ако обичаш? — казах на Дейл.
— Искам да видя дали ще може да се свърже с някого. — Пусна ни, но ме държеше под око. Незнайно как беше решил, че аз съм агресорката. Само защото исках да издера очите на тая кучка и да й ги натикам в уретрата.
Санчес чакаше да й отговорят. С всяка секунда лицето й се изопваше от страх. Накрая затвори.
Дейл се обърна към мен.
— И сега какво?
— Откога аз станах водачката?
— Цялата тая дивотия си е твоя. Какво ще правим сега?
— Ами… — Включих радиото си на централния канал. — Тук Джаз Башара. Чува ли ме някой от обходчиците? Моля, отговорете.
— Да! — чу се веднага по линията. — Тук Сара Готлиб. С мен е и Арун Го сал. Не можем да се свържем с никого. Какво става?
Познавах ги и двете. Сара беше лицензиран обходчик, а Арун се обучаваше. Преди няколко дни бяхме участвали заедно в потушаването на пожара в стъкларската фабрика „Куинсланд“.
— Не знам, Сара. Аз съм в луноход и не мога да се свържа с никого в града. Вие къде се намирате?
— При кариерата в подножието на Молтке — каза тя.
Заглуших микрофона.
— Ми да. Вардят събирача от мен.
— Това в момента е без значение — каза Санчес. — Но е добре да се знае, че Обходническата гилдия взема договора ни на сериозно.
Включих отново микрофона.
— Можете ли да се върнете в града?