— Метан — добавих аз.
— Добре, като добавим и метана, може да се получи хлорометан, дихлорметан, хлоро… о, Боже Господи!
— Какво? Какво?!
Тя се хвана за главата.
— Метан, хлор и топлина дават няколко съединения, повечето от тях безвредни. Но може да се получи и хлороформ.
Дейл въздъхна с облекчение.
— Слава богу.
Санчес притисна с ръце устата си и захлипа тихичко.
— Ще умрат. Всички ще умрат!
— Какви ги говориш? — възкликнах. — Това е просто хлороформ. Колкото да те приспи. Нали така?
Тя поклати глава.
— Гледате твърде много филми. Хлороформът не е някаква безвредна упойка. Той е смъртоносен. Смъртоносен.
— Ама те си дишат.
Лорета изтри сълзите си с трепереща ръка.
— Изгубили са съзнание моментално. Това означава, че концентрацията е поне петнадесет хиляди на милион. При такава концентрация ще са мъртви до един час. И това е най-добрият сценарий.
Думите й ме удариха като чукове. Замръзнах. Буквално се вкамених. А после се разтресох в креслото си. Доповръща ми се зверски. Всичко се замъгли пред очите ми. Опитах се да поема дъх. Успях, но той бързо излезе от дробовете ми, превърнал се в стенание.
После мозъкът ми включи на пета.
— Добре… ъъ… добре… момент…
Активи: аз, Дейл и една кучка, която не харесвах. Луноход. Два обходнически костюма. Много резервен въздух, макар и не достатъчно да захраним цял град. Оксиженистко оборудване. Лицензиран обходчик и стажант (Сара и Арун), но те бяха твърде далеч, за да са от полза. Имахме само един час да решим проблема, а двете не можеха да се върнат навреме.
Дейл и Санчес ме гледаха отчаяно.
Допълнителен актив: цялата Артемида без хората в нея.
— Доообре… — почнах. — Центърът за системна поддръжка се намира в Армстронг. Надолу по коридора след лабораториите на космическите агенции. Дейл, скачи ни към техния шлюз.
— Слушам. — Той включи на максимална тяга. Луноходът литна по утъпкания терен и заобиколи купола на мехура Олдрин.
Преместих се в шлюзовата камера отзад.
— Щом изляза, хуквам директно към Поддръжката. Там държат тонове резервен въздух в резервоари. Ще ги отворя всичките.
— Не можеш просто така да разредиш хлороформа — каза Санчес. — Моларната концентрация във въздуха ще остане същата.
— Знам — казах аз. — Но мехурите имат клапани за свръхналягане. Когато изпразня резервните резервоари, налягането в града ще се повиши и клапаните ще се отворят, за да изпуснат излишния въздух навън. Така добрият въздух ще смени лошия.
Тя обмисли думите ми, после кимна.
— Да, това може и да сработи.
Дейл наби спирачки точно пред шлюза на Индийската агенция за космически изследвания. После включи на задна скорост и изпълни най-бързата и най-умелата маневра за скачване, която съм виждала. Нацели корпусния шлюз почти без да намали скоростта.
— Леле, добър си — казах аз.
— Тръгвай! — тихо каза той.
Сложих си дихателната маска.
— Вие останете тук. Дейл, ако прецакам нещо и хлороформът ме приспи, ти ще ме смениш.
Завъртях дръжката на шлюза. Кабината се изпълни със съскащия звук на изравняващото се въздушно налягане.
— Санчес, ако и Дейл не успее, идва твоят ред. Дано не се…
Кривнах глава.
— Това съскане не ви ли звучи странно?
Дейл извърна глава да погледне към вратата на шлюза.
— Ужас! Шлюзът на лунохода се е повредил, докато се борехме с надуваемия тунел! Затвори клапана, трябва да…
Съскането стана толкова силно, че заглуши думите му. Шлюзът сдаваше багажа.
Мислите ми препуснаха: ако затворех клапана, какво щеше да стане? Двамата с Дейл имахме обходнически костюми, значи можехме да идем пеша до шлюза на ИАКИ и да го използваме по обичайния начин. Но това би означавало да излезем от лунохода, тоест да използваме шлюза му, а това щеше да убие Санчес. Единственото решение беше да влезем с лунохода в града през товарния шлюз при Централния порт. Само че в града нямаше буден човек, който да ни пусне. Значи трябваше да отворим шлюза ръчно, тоест да излезем от лунохода, а това щеше да убие Санчес.
Взех решение и отворих вентила докрай.
— Какво, по дяволите…. — започна Дейл.
Луноходът се разтресе от силата на изтичащия въздух. Ушите ми изпукаха. Лошо — това означаваше, че въздухът изтича по-бързо, отколкото луноходът може да го замести.
— Затвори шлюза след мен! — извиках.
Четири врати. Трябваше да мина през четири шибани врати, за да вляза в Артемида. Шлюзът на лунохода имаше две, и още две на корпусния шлюз. Докато не затворех и последната след себе си, щях да съм в опасност. Дейл и Санчес щяха да са добре, щом Дейл затвореше първата врата след мен.