Отворих Врата №1 и скочих в шлюзовата камера на лунохода. Врата №2 беше онази, която се опитваше да ни убие. По ръбовете й се беше образувал леден конденз от изтичащия въздух. Дейл беше прав — рамката на вратата се беше деформирала при точките за свързване с конектора на надуваемия тунел.
Завъртях дръжката и дръпнах силно. Щеше ли изобщо да се отвори вратата, предвид деформацията? Заредих молитви към Аллах, Яхве и Иисус. Явно поне един от тях ме е чул, защото вратата най-после поддаде и се открехна. Натиснах с цялата си тежест и успях да я отворя още, колкото да се промъкна. Понякога да си дребен е страхотно. Озовах се в еднометровия тунел между шлюзовете.
Уви, също като външната врата на лунохода, свързващият тунел беше пострадал зле. И двете врати изпускаха въздух като сито. Е, поне големи дупки нямаше. Въздушните резервоари на лунохода се стараеха да компенсират загубите, но бавно губеха битката. А ако се питате за дихателната ми маска — не, тя нямаше да ми помогне във вакуум. Само щеше да подава кислород към мъртвото ми лице.
Завъртях дръжката на външната шлюзова врата, онази в корпуса. Тя се отвори веднага. Политнах в камерата на корпусния шлюз и хвърлих поглед през рамо към спътниците си.
Приела бях, че Дейл вече ще е затворил вътрешната врата на луноходния шлюз. Грешно предположение. Ако я беше затворил, аз щях да остана без въздух. Затова ли се бавеше този идиот? На кавалер ли се правеше?
— Затвори шибания шлюз! — изкрещях, за да надвикам въздушното течение.
И тогава ги видях наистина. Дейл и Санчес. Бледи и замаяни. Дейл се срина на пода. По дяволите. В шлюзовата камера на ИАКИ имаше въздух с висока концентрация на хлороформ. Притисната от извънредната ситуация и заета със сложните си планове, бях пропуснала този малък детайл.
Добре. Едно по едно. Първо, да отворя последната врата. Въздушните запаси на лунохода бяха ограничени, но в Артемида въздух колкото искаш. Завъртях дръжката на последната врата и натиснах да я отворя. Тя не помръдна.
— Мамка му!
Отворих централния клапан на шлюза да изравня налягането в камерата с това от другата страна. Системата срещу течове на шлюза се включи моментално, за да компенсира изтичането. Кой от двата вентила имаше по-голям дебит? Нямах време за експерименти.
Опрях гръб на външната стена на камерата и изритах с двата си крака вътрешната врата. Първите два удара я разтресоха здраво, но не разкъсаха херметизацията. Третият успя.
Вратата се отвори с тракане. Въздух нахлу в камерата и оттам в лунохода. Сложих крак в отвора, та вратата да не се затвори от течението.
Дейл и Санчес бяха спасени… в известен смисъл. Ако да дишаш отровен газ в разхерметизирано возило насред вакуума може да мине за спасение.
Гърбът ме болеше ужасно. Щях да си платя за това с лихвите утре. Ако имаше утре.
Събух едната си обувка и подпрях с нея вратата да не се затвори. Върнах се в лунохода. Дейл и Санчес вече бяха в безсъзнание. Мамка му. Бележка към себе си: не си сваляй дихателната маска.
И двамата дишаха нормално. Затворих вътрешната врата на камерата, за да херметизирам кабината на лунохода, после се върнах при вътрешната врата на корпусния шлюз. Отворих я отново (много по-лесно сега, когато обувката ми й беше попречила да се херметизира) и влязох в лабораторията.
Взех си обувката и вратата се затвори автоматично под натиска на въздушното течение.
Вече бях в града.
Седнах на пода да си обуя обувката. После проверих тиксото около маската си. Изглеждаше добре. Освен това не повръщах, нито ми се замайваше главата, все добри знаци.
Лабораторията на Индийската агенция за космически изследвания беше осеяна с припаднали учени. Зловеща гледка. Четирима бяха изпохапали на бюрата си, един лежеше на пода. Прекрачих онзи на пода и излязох в коридора.
Проверих джаджата си. Течът на хлороформ беше започнал преди двайсет минути. Значи, ако сметките на Санчес бяха правилни, разполагах с четирийсет минути да оправя въздуха в града, иначе всички щяха да умрат.
И вината щеше да е моя.
16
Трябваше ми Руди. Или по-точно трябваше ми джаджата на Руди.
Ако си спомняте, Центърът за системна поддръжка е с ограничен достъп. Трябва да работиш там, за да влезеш. Вратите се отварят само ако разпознаят джаджата ти. Руди не беше служител на Поддръжка, но неговата джаджа отваряше всички врати в града. Офиси, домове, бани, всичко. Руди можеше да отиде навсякъде.