— Не, само това не — твърдо заявява тя.
Мъжагата не пуска портрета:
— Той каза всичко!
Бабата започва да вика:
— А аз ви казвам «всичко», без портрета на съпруга ми!
Мъжагата се стъписва пред внезапния изблик на енергия в тази възрастна жена, вкопчена в картината си.
Работникът поглежда към своя началник, който преценява, че е по-добре да смекчи обстановката.
— Симон, остави съпруга на госпожата на мира, нищо не ти е направил човекът — шегува се антикварят. — Извинете го. Силата на мускулите му е обратно пропорционална на умствените му способности — подхвърля той като на шега.
После взема картината и я подава на възрастната жена.
— Ето, вземете, госпожо. Подарък от фирмата — има нахалството да добави той.
Задните врати на камионетката са широко отворени и двамата носачи товарят последните кашони.
Артур се е свил на канапето в салона и наблюдава как баба му, застанала на прага, приключва сделката с антикваря.
Мъжът свършва да брои парите и слага пачката банкноти в ръката на жената.
— Триста евро. Кръгла сума — гордо казва той.
Бабата тъжно гледа пачката. Колко малко пари за трийсет години спомени!
— Това е първоначална цена. Ако продам всичко наведнъж, ще имате най-малко десет процента отгоре — уверява я антикварят.
— Чудесно — отвръща с мъка Бабинка.
— След десет дни ще има голям панаир. Ако размислите, може да дойдете да си ги приберете — уточнява търговецът.
— Много мило — любезно подхвърля тя.
Отваря входната врата, за да може антикварят да си тръгне, и се сблъсква с един дребен човек в сив костюм, придружен от двама полицаи.
Няма нужда да си детектив, за да разбереш, че мъжът в сиво е съдия-изпълнител.
— Вие ли сте госпожа Сюшо? — учтиво пита човекът на закона, въпреки че гласът му недвусмислено говори за целта на неговото посещение.
— Да — разтревожено отвръща възрастната жена.
Единият от двамата полицаи прави опит да я успокои, като й махва приятелски. Това е Мартен, който редовно я пресреща, когато тя отива за покупки в големия магазин.
Човекът в сиво продължава:
— Фредерик дьо Сен Клер. Съдия-изпълнител.
Антикварят предусеща разправиите и предпочита да изчезне тихомълком.
— Довиждане, скъпа госпожо. Беше ми приятно да сключа сделка с вас! — усмихнато казва той и офейква.
Съдия-изпълнителят, то се знае, забелязва пачката банкноти, която бабата държи в ръка.
— Виждам, че… идвам тъкмо навреме! — казва той с мазен глас, като показва едно писмо. — Нося иск срещу вас за възстановяване на неизплатени дългове на лицето Ернест Виктор Емануел Давидо, възлизащ на 185 евро, плюс шест процента глоба за неспазване на срока, а също и възстановяване на разходите по съдопроизводството, което общо прави 290 евро.
Нищо в гласа му не подсказва, че може да се надяват на някакви преговори.
Бабинка поглежда пачката с банкноти и му я подава, като автомат.
Съдия-изпълнителят поема парите, малко изненадан, че не се налага да води битка.
— Ще ми разрешите ли? — пита той, като започва да брои парите с невероятна бързина.
Артур наблюдава сцената от канапето. Не е нито разтревожен, нито учуден. Само отвратен. От няколко часа вече му е ясно, че неговото бабче е въвлечено в един водовъртеж, откъдето няма измъкване.
— Освен ако не греша — липсват три евро — казва съдия-изпълнителят.
— Не разбирам… Бяха триста евро! — учудва се бабата.
— Искате ли да ги преброите? — учтиво пита той, сигурен в себе си. Няма начин да е сбъркал. Каже ли един човек на закона, че има грешка — може да му се вярва.
Бабинка е смазана. Тя леко поклаща глава.
— Не. Няма нужда… Сигурно сте прав.
В камиона си, който пронизва нощта, антикварят изглежда доволен.
— Ето една хубава сделчица, умело изработена — споделя той със съучастниците си, ухилени до уши.
Антикварят пъхва ръка в джоба.
— Я сега да видим какво се опита да скрие от нас онова малко чудовище?
Той измъква хартийката, която Артур с нежелание му подаде, и я разгръща бавно, с явно удоволствие. Това е списъкът за покупките в супермаркета.
Пета глава
В салона Артур на свой ред разгръща своето листче. Това е рисунката на принцеса Селения, която той ловко размени. Момчето гали рисунката — негова единствена надежда.
Съдия-изпълнителят продължава да изпълнява задълженията си:
— Въпреки малкия размер на дължимата сума, законът си е закон. Значи ще прибягна до конфискуване на имущество, за да възвърна кредита в размер на три евро — добавя той.