— Спрете! — изкрещява Артур. Всички замръзват по местата си.
Кралят се обръща към момчето и го пита с поглед.
— Ваше Величество, погледнете тук, като че ли някакво парче се отлепя.
Кралят се навежда и сам се уверява, че е така.
— Хм, да, наистина. Но не е страшно. По-късно ще го залепим — отвръща той, без да размисли.
— Господарю, това е рисувана картина! И това е клопка! Дядо ми е използвал този метод в Африка, за да се предпази от дивите животни! — обяснява му Артур.
— Но ние не сме диви животни! — спори Селения. — И за нищо на света няма да оставим този нещастник да умре! Освен това, ако идва от забранените земи, сигурно ще ни каже много неща. Отворете вратите! — заповядва принцесата.
Отвън Гандоло пълзи по земята, изпънал ръка. Той моли, умолява, но не се чува нито дума. Биха го разбрали само ако шепнеше някому на ухото.
— Не отваряйте вратата! Това е клопка! — повтаря той.
Никой не чува молбите на Гандоло и пазачите се заемат да отворят тежката порта.
Присъстващите още се колебаят дали да се притекат на помощ на горкия лодкар.
Само Селения — горда и уверена, тръгва към опасността, без да знае каква е тя.
— Дъще, бъди предпазлива! — настоява баща й, чийто внушителен вид е обратно пропорционален на храбростта му.
— Ако сеидите са наблизо, щяхме да ги видим отдалеч! — отвръща самоуверено принцесата.
Наистина, на пръв поглед огромната куха тръба сякаш няма край. Но само на пръв поглед. Артур е убеден, че става дума за клопка, в която любимата му принцеса всеки миг ще попадне.
— Не правете това, принцесо — шепне Гандоло.
Момичето прави още крачка напред, сякаш привлечено от този неуловим глас.
Артур не издържа повече. Той изтръгва факлата от ръката на един пазач и я запокитва с все сила надалеч. Горящата факла прелита над главата на Селения и пада право върху една рисувана картина, невидима до този момент.
Всички присъстващи са смаяни. Артур е бил прав! Селения не вярва на очите си. Факелът пада на земята и мигом подпалва огромното платно, което лумва като слама.
— О, Господи! — извиква Селения, гледайки как пламъците поглъщат картината.
Артур за секунди се озовава до принцесата и я избутва встрани, после хваща Гандоло за краката.
— Селения! Съвземи се! Трябва да го измъкнем оттук! — крещи Артур, за да надвие пращенето на пламъците.
Принцесата се окопитва и хваща ранения минимой под мишниците.
— Затворете вратите! — заповядва кралят ужасен.
Артур и Селения тичат колкото могат, превити под тежестта на нещастния Гандоло.
Картината е почти напълно изгоряла, когато последното голямо парче пада на земята и тогава в миг се показва армията на сеидите.
— О, Господи! — изтръгва се вик от принцесата пред тази ужасна гледка.
Огънят все още е силен и сеидите, от другата страна на рамката, губят търпение. Те са стотина, един от друг по-грозни. Воинът сеид е вид насекомо, резултат от кръстосването на няколко вида, чийто произход никой не знае, а не иска и да знае. Броните им са направени от обелките на гнили плодове. Имат най-различни оръжия, най-вече мечове. За нападението те са взели прочутите «сълзи на смъртта» — капки нефт, обвити в мрежичка от въже, закрепена за прашка. Подпалват сплетеното въже, мятат го и над всичко, живо или мъртво, се посипват огнени езици.
Всеки воин е яхнал комар. Дресирани и снабдени с амуниции като за война, на тези насекоми още при раждането им извличат мозъка, за да са покорни и лесно да се управляват. Казват, че операцията не е болезнена за насекомото, защото комарът и без това няма много мозък.
Но водачът на сеидите не стои да позира, за да бъде описан — той най-после решава да се хвърли в атака въпреки силния огън. Вдига меча си и надава страшен боен вик. Стотината воини подхващат този вик и мощно заревават.
— По-бързо, Селения! — крещи Артур.
Портите вече почти се затварят, а първите изтребители прелитат над главата му.
Селения напряга всички сили и успява да влезе вътре.
Кралят се хвърля към портата и с дългите си силни ръце успява да завърши работата на пазачите.
Няколко комара се сплескват върху затворената врата, докато пазачите плъзгат тежките залостващи греди. За беда десетина комара са успели да се проврат в града и като истински изтребители вече кръжат във въздуха.
В града настъпва паника. Всеки се опитва да стигне до бойния си пост.