Сеидите размахват «сълзите на смъртта» над главите си. Изтребителите пикират надолу, както самолети, прицелени в кораби, а огнените топки избухват на земята, оставяйки дълга диря, която подпалва всичко по пътя си.
— Трябва да се бием, Артур! Докрай! — гордо казва Бетамеш.
— Искам, но с какво? — отвръща му момчето, напълно объркано.
— Прав си! Дръж! — извиква принцът и му подава тоягата си. — Аз ще си потърся друго оръжие.
Бетамеш изчезва, оставяйки Артур с една тояга.
Сеидите се опиват от радост и бележат въздушния си танц с бомбени експлозии.
Огнена топка блъсва владетеля в гърба. Високият мъж се олюлява и пада на земята, пречупен на две части.
Артур извиква уплашено, но Селения не изглежда разтревожена.
Тя помага на баща си да стане, а Палмито, верният му малбак, се изправя сам. Палмито е едро животно с гъста козина и плоска глава, много удобна за височайшето седалище. Тъкмо това животно служи за тяло на краля, за да изглежда силен и мощен, както подобава на истински владетел. Защото в действителност кралят е само едно хилаво старче, много по-дребно от дъщеря си, която сега нежно го изтупва от прахта.
— Нищо ти няма, нали? — трескаво пита кралят неразделния си спътник.
Палмито поклаща отрицателно глава и прави опит да се усмихне, сякаш да се извини, че падна толкова лесно.
— Прибирай се в двореца! — заповядва му кралят. — Твоята хубава светла козина е лесна мишена за «сълзите на смъртта».
Малбакът се колебае дали да напусне господаря си.
— Побързай! Хайде, хоп! — пак заповядва кралят.
Палмито, съвсем засрамен, се скрива в двореца.
Кралят замислено наблюдава разрухата в града и въздушния танц на изтребителите.
— Да им дадем отпор! — властно заповядва той.
Всеки грабва каквото му е подръка и хуква да гаси пожарите, които се разрастват.
Майките прибират децата и ги скриват в специално издълбани в земята ями.
Вляво десетина минимои изтикват саморъчно направен катапулт.
Командирът надява каската си, сяда на мястото за управление и наглася мерника. Пълнителят, зареден с френско грозде, пуска зърната едно по едно в дървена лъжица, свързана със сложен задвижващ механизъм.
Командирът следи с мерника един изтребител, после натиска спусъка. Зрънцето полита към небето. Не улучва комара. Пълнителят автоматично пуска в лъжицата ново зрънце.
Миро е застанал отново на командния си пост при огледалата. С помощта на сметалото той проверява дали системата от лостове е в изправност.
От някаква къща вдясно се показва Бетамеш, понесъл две малки клетки в ръце. Във всяка клетка има по едно животинче — бяла топка като глухарчето, което духаме лете в полето. Животинчетата се наричат мюл-мюли и издават чудесни звуци. Всеки знае, че това е тяхната любовна песен, защото мюл-мюлите са известни с безкрайната си любов един към друг.
— Хайде, гълъбчета! Сега е моментът да покажете, че наистина се обичате! — извиква Бетамеш и подава една от клетките на приятеля си. — Ще го пуснеш само когато ти свирна със свирка — казва му той, преди да хукне през града, опустошен от сеидските пожари.
Командирът на катапулта изстрелва ново зрънце френско грозде и за беда пак не уцелва мишената. Сеидът, обиден, че стрелят по него, сякаш е най-прост гълъб, пикира към катапулта и пуска една «сълза на смъртта». Той също не уцелва мишената, но в полета си топката бръсва Артур. Въздушната вълна издига момчето, то прелита няколко метра, после, падайки, възсяда току-що търкулналото се в лъжицата зрънце.
Командирът явно не го забелязва, погълнат от следенето на изтребителя.
— О, не! — извиква момчето, когато разбира в какво положение е изпаднало.
Командирът задейства катапулта и зрънцето, заедно с Артур, излита във въздуха.
Двойният снаряд пресича небето над града по посока на един непредпазлив комар.
— Видяхте ли? Това е Артур! Той лети! — учудва се командирът.
— Ти го изстреля, глупако! — отвръща му неговият началник.
Сеидът вижда как зрънцето лети право към него. Той едва успява да наведе глава и да избегне сблъсъка. Артур обаче се вкопчва в комара и от тежестта му насекомото губи равновесие. Сеидът се обръща назад, за да разбере каква е причината, и вижда момчето, което с усилие се опитва да се задържи върху комара. За да си вдъхне смелост, детето вдига тоягата си и си придава застрашителен вид. Сеидът се ухилва и изважда стоманен меч — остър и чудовищно голям. Нападателят се изправя в цял ръст върху изтребителя и се насочва към детето с твърдото намерение да го съсече на две.