Доколкото може, момчето също прави опит да се държи изправено, но това никак не е лесно върху този изтребител, който се премята във въздуха, както морски лъв сред вълните.
Нападателят вдига ръка и с все сила замахва към Артур, но в последния момент момчето успява да се наведе. Ръката на сеида, увлечена от тежестта на меча, се увива около врата му и почти го задушава. Изведнъж нападателят губи равновесие и за огромна изненада на Артур пада от комара. Ето как момчето по принуда поема управлението на животното.
Артур хваща поводите в ръка и прави усилие да не се поддаде на обзелата го паника.
«Така. Едва ли е по-сложно от колата на бабчето» — казва си той, без да е напълно сигурен… — «За да тръгне наляво… сигурно трябва да дръпна отляво.»
Артур лекичко дръпва левия повод, но думата «леко» не влиза в речника на комара и той моментално започва да лети с гърба надолу. Момчето с вик пада и в последния момент се хваща за поводите, оплетени в тоягата му. Насекомото лети както му падне, объркано от неясните заповеди на своя водач.
Изтребителят пикира и с бръснещ полет кръжи над града.
— Пази се, Бетамеш! — вика момчето, на косъм да убие приятеля си — краката му, виснали надолу, едва не помитат принца.
Бетамеш се хвърля на земята, но Артур отново се издига във въздуха. В същия миг друг сеид го взема на прицел.
Миро го вижда и обръща стола си в посока на двата изтребителя, които летят край стената. Артур, все така увиснал на поводите, управлява животното както може.
Зад него сеидът изважда сабята си и я размахва над главата си.
Миро изчислява траекториите им и задвижва едно огледало. Щом Артур отминава, то мигновено изскача от стената и блесва право в лицето на неговия преследвач, който се заковава на място.
Друг сеид, щом вижда как другарят му се «оглежда», се издига до свода на пещерата и започва да кръжи в бръснещ полет.
— Внимавайте със стените — вика той на бойните си другари. — Има капани в стените! Летете под свода! По-сигур…
Той няма време да довърши. Миро го удря с друго огледало от свода, както се нанася удар с боксова ръкавица. Шокът е толкова силен, че сеидът пада от изтребителя, а той продължава да кръжи без него.
Бетамеш, останал без дъх, прекосява града с малката клетка в ръка и навлиза няколко метра навътре в тунела, който води до залата за преминаване.
За малко спира да си поеме дъх, после изважда свирката си.
В другия край на града приятелят му чува сигнала и отваря клетката. Мюл-мюлът веднага литва да търси своята половинка.
Животинчето се върти във въздуха, ужасено като куче, което не надушва следата. После разбира накъде да лети и се устремява право към града. Бялата топка минава с пълна скорост пред един комар и той веднага променя посоката си, без водачът да му е наредил.
— Какви ги вършиш, глупако? — пита сеидът своя комар.
Но насекомото преследва мюл-мюла — любимата си храна.
Водачът дърпа поводите ту на една страна, ту на друга — нищо не помага. Празен стомах избор не прави.
— Сега не е време за ядене, шестокрако животно!
Комарът не обръща внимание на обидите. Той вижда само тази апетитна бяла топка, която го води към тунела, твърде тесен за него.
— Стой! — вика сеидът, който изведнъж разбира в каква клопка е попаднал.
Мюл-мюлът хлътва в тунела, за да отиде при половинката си, а комарът, в желанието си да го последва, се размазва.
Бетамеш отваря вратичката на клетката и двете животинчета силно се прегръщат. Но това е само начин на изразяване, защото в действителност мюл-мюлите нямат ръце, за да се прегръщат.
— Браво на вас, гълъбчета! — извиква Бетамеш и тръгва тичешката, за да заеме друга позиция.
Артур все така виси на поводите и ето че друг сеид започва да го преследва. Нападателят вдига тежката си сабя и се кани да нареже нашия герой на тънки кръгчета. Така както виси овързан, той досущ прилича на салам.
Сеидът се приближава, сабята свисти във въздуха, Артур вижда, че краят му е дошъл. Нападателят удря с все сила. Момчето свива колене и сабята се оплита в поводите.
— Извинявам се — казва то, учтиво както винаги.
Вбесен, сеидът прави опит да освободи оръжието и дърпа ли, дърпа. Естествено, комарът взема тези движения за заповед и се премята лудо. Като не иска да пусне сабята си, нападателят изхвърчава от седлото.
Артур губи равновесие, пуска поводите, пада и се озовава яхнал комара на своя преследвач. Животното отново има господар.
Момчето идва малко на себе си и хваща новите поводи, като ги намотава около тоягата си.
«Добре!… Опитай пак!» — казва си то, за да добие кураж.