Този път много бавно дръпва кожения повод и комарът прави голям, чудесен завой наляво. Центробежната сила е впечатляваща, но нашият герой успява да се удържи.
— Ураа! Разбрах как става! Сега да вървим да се бием! — крещи той разпалено, но ето че зрънце френско грозде го уцелва. Зашеметен от удара, той губи контрол над комара.
— Уцелих го! — радва се стрелецът, застанал до катапулта.
— Но това е Артур, глупако — отвръща му командирът.
Артур и неговото неуправляемо чудовище летят право към друг сеид, който мята една «сълза на смъртта».
— Внимавай! — извиква Артур на сеида, но той успява само да види как го връхлита беда.
Двата комара се сблъскват и топката на смъртта избухва върху Артуровия.
За късмет нашият герой се е сетил навреме да скочи във въздуха, преди сблъсъка. Но сега той се пита дали наистина идеята е била добра, защото, какъвто е мъничък, пада от сто метра височина. За щастие отново възсяда във въздуха друг комар без ездач.
Спасен е! Само с един малък проблем за разрешаване: яхнал е новия си комар наопаки и абсолютно не вижда накъде летят.
Предишният му комар се е подпалил и пикира право към краля. Селения вижда всичко.
— Внимавай! — вика ужасено тя и се хвърля към баща си.
Старецът се олюлява под тежестта на дъщеря си, която го прикрива с тялото си.
Комарът се удря в земята и експлодира, оставяйки огнена диря.
— Добре ли си, татко? — пита разтревожено Селения.
— Горе-долу — отвръща кралят изтощен. — Но предпочитам засега да остана легнал, виждам по-добре какво става горе — шегува се той, защото знае, че в момента не е в състояние да се надигне сам. Селения му се усмихва и остава до него.
Артур като същински акробат успява да се обърне в правилната посока.
«Дотук добре. Да видим сега доколко съм напреднал!» — казва си той, хващайки отново поводите. Дръпва ги късо, но енергично. Комарът се подчинява, сякаш е истинско ферари.
«Ето, така е по-добре» — казва си човечето, все по-уверено и по-уверено. И веднага започва да преследва един сеид.
Кралят вижда всичко.
— Селения, погледни! — казва той на дъщеря си, сочейки момчето.
Няколко мига принцесата търси с очи в небето и забелязва как нашият герой преследва неприятеля. Тя зяпва в почуда, раздвоена между завистта и възхищението.
Артур успява да насочи комара си така, че да застане точно над противника, и започва силно да кашля, за да привлече вниманието му. Сеидът вдига глава и забелязва момчето. Той също зяпва от учудване.
— Да ти трябват боеприпаси? — пита Артур с чувство за хумор. После дръпва въжето, придържащо всички смъртоносни топки. Сеидът улавя първите няколко, но прилича на скиор, гонен от лавина. Много бързо загубва контрол над своя комар, който се удря в една стена и се взривява.
Артур прави остър завой, за да избегне сблъсъка, сякаш е истински пилот изтребител.
— Каква смелост! Каква храброст! — възхищава се кралят. — Ах, колко прилича на мен!
Думите му се изплъзват:
— … Искам да кажа, че на неговите години бях същият като него — смел, силен, самоотвержен, мъжествен, храбър…
— И вече брадат? — подхвърля дъщеря му, винаги готова да се заяде.
Кралят се прокашля и сменя темата на разговор.
— Ще бъде добър партньор.
— Татко!! Достатъчно съм голяма, за да се справям сама, нямам нужда от придружител! — възразява ядосано дъщеря му, както само младежите знаят да се сърдят.
— Нищо не съм казал! Нищо не съм казал! — отвръща кралят като извинение.
Артур е много горд, защото вече управлява комара както си иска.
— Кой е наред? — дръзко пита той. В същия момент един мюл-мюл преминава на пълна скорост пред него.
Комарът като хипнотизиран започва да преследва любимото си ястие. Артур едва не изхвръква от седлото — толкова рязко насекомото сменя посоката.
«Ама какво ти става?» — пита се момчето, когато разбира, че не владее всички тънкости на управлението. Колкото и да дърпа поводите на всички страни, нищо не се получава. Неговият комар ще спре само когато излапа мюл-мюла.
Бетамеш очаква жертвата си в тесния проход, когато забелязва, че горкият Артур, хванат в клопка, лети право към тунела.
— О, не! Само не той! — извиква Бетамеш, парализиран от ужас.
Миро вижда всичко отдалеч. Той завърта стола си и се приготвя за евентуална спасителна намеса.
— Горкият! Ще се пребие! — извиква кралят ужасен.
Дори Селения изглежда разтревожена за Артур. За първи път.
— Артур, скачай! — крещи с цяло гърло Бетамеш.