Две очарователни минимойки отиват при тях и им подават разкошни коктейли.
— Нье, нье! — извикват двамата едновременно.
Има още да киснат!
Дванайсета глава
В тунела, по който вървят нашите трима герои става все по-студено, по-тъмно и по-страшно. По стените отвсякъде се стича влага и всяка капка от свода пада на земята с оглушителен екот, сякаш избухва бомба.
— Селения, малко ме е страх! — шепне Бетамеш, залепен за сестра си.
— Ами стой си вкъщи! Ще ти разправяме, като се върнем — отвръща сестра му с присъщата си безцеремонност. — Да не искаш и ти да се върнеш? — пита тя Артур.
— За нищо на света! — без колебание отговаря той. — Искам да остана с теб… за да те защитавам!
Принцесата измъква от ръцете му ножницата с меча и я закача на пояса си.
— С това оръжие съм напълно защитена! Не се тревожи за мен! — казва му тя и наглася вълшебния меч.
— Все пак благодарение на Артур мечът излезе от скалата! — подхвърля й Бетамеш в името на справедливостта.
— И какво от това? — небрежно отвръща принцесата.
— Това, че най-малкото би трябвало да му кажеш: «Благодаря, Артур!»
Селения вдига очи към небето:
— Благодаря ти, Артур, че измъкна кралския меч от скалата. Както подсказва името му, той може да принадлежи само на кралското семейство. Доколкото знам, ти още не си крал.
— Ами… не — смутено отвръща момчето.
— Значи на мен се пада да го нося! — отсича принцесата и ускорява крачка.
Двете момчета се споглеждат пообъркани. Пътуването няма да е лесно с такава заядливка.
— Ще минем отгоре, за да вземем някакъв превоз. Да печелим време! — добавя принцесата, но думите й прозвучават като заповед.
Селения се покатерва по някакъв корен чак до свода на тунела и през една пролука се измъква на повърхността.
Нашите трима герои се озовават в гора от високи треви, гъсти, необятни, почти непроходими.
Всъщност става дума за малка морава насред градината, срещу къщата.
Прозорецът на втория етаж е все още отворен. Лек ветрец, какъвто духа през пролетта, погалва бузата на Бабинка и тя мъчително се изтръгва от дълбокия си сън.
«Спала съм като пън» — казва тя с хрипкав глас, като разтрива тила си. После нахлузва чехлите и влачейки крака, отива в стаята на Артур.
Тя превърта ключа и надниква вътре. Момчето, свито на кравай, спи под завивките. Не се вижда нито крак, нито ръка. Бабата се усмихва и решава да го остави да поспи още. Излиза и затваря съвсем тихичко вратата.
Бабинка отваря входната врата и взема двете бутилки мляко, оставени на прага — доказателство, че Давидо още не е сложил ръка на млекарницата.
Този добър знак я подтиква да вдигне глава и да се наслади на хубавия ден, който започва. Лазурно небе, прекрасна градина, великолепни дървета. Само едно дърво доста е пострадало — старият шевролет се е врязал в ствола му и се е усукал като шалче.
При вида на тази ужасна гледка бабата подскача като ужилена.
«Сигурно пак съм забравила ръчната спирачка. Къде ми е акълът?» — мърмори тя под носа си.
Моравата прилича на огромна гора от стръкчета трева, изправени като столетни дъбове. В основата на гигантската гора в умален вид нашите трима герои напредват с бодра крачка. Те вървят със скорост двеста в час. Метра, разбира се.
Селения съвсем свободно следва вярната посока, сякаш прекосява собствената си градина. Артур не се отделя нито на крачка, нито с поглед от нея. Бетамеш, обратното, винаги е на опашката и проявява първите признаци на умора.
— Селения, не може ли малко по-бавно, моля те — хленчи брат й.
— И дума да не става! Нямаше защо да се товариш като магаре!
— Взех само по малко от всичко, ако се случи нещо да ни потрябва — отвръща Бетамеш, повдигайки рамене.
Принцесата върви право към една стоножка, която според ръста на минимоите е висока колкото цяла сграда.
Артур е разтревожен. Животното е огромно със стоте си крака, дебели като стълбове.
Принцесата продължава да върви срещу чудовището, сякаш не го вижда.
— Имаш ли нещо за подобен случай? — пита Артур, почти изпаднал в паника.
— Спокойно! — отвръща Бетамеш и измъква от джоба си някакъв предмет. — Имам многофункционално ножче. Триста приложения! Подариха ми го за рождения ден.
Принцът гордо показва ножчето си, подобно на швейцарските, и започва да изрежда функциите му:
— Ето тук: сгъваем трион, двуостро ножче, клещи от рак. А тук: халка за издухване на сапунени мехури, музикална кутийка, уред за гофрети. От тази страна: семколюпилка, разпръскван с осем аромата, ситце за посипване на пудра захар с ванилия, а когато е много топло… ветрило.