Выбрать главу

Бетамеш натиска едно копче и се разтваря разкошно китайско ветрило. Принцът веднага започва да си вее, сякаш му е горещо.

— Странно, миналата година за рождения си ден и аз получих такова ножче… Е, почти същото! — отвръща му Артур, вперил поглед в стоножката, която настъпва към тях. — Но нищо ли нямаш срещу стоножки? — пита Артур все по-разтревожен и по-разтревожен.

— Имам всички класически приспособления! — добавя Бетамеш и започва отново да изброява: свирка, точилка, дупчилка, цедка, пянобъркалка, сокосмукалка, плодорезачка, плондеролепачка, зърномелачка, ядкотрошачка, шушулкоотварачка, таповадачка.

Ентусиазмът му е прекъснат от Селения, която просто не издържа повече.

— А имаш ли нещо, което да ти затвори устата? — пита тя, като изважда меча от ножницата.

Бетамеш повдига рамене, а принцесата, без да намалява ход, се изпречва пред стоножката и с един замах отсича предните й крачка, сякаш отрязва житен сноп със сърп.

Животното вирва глава и едва не се задавя с тревата, която пасе в момента. Нашите трима герои се вмъкват под корема на стоножката и вървят под нея, сякаш са на закрит пазар. Стоножката побягва в обратна посока и се вдига невъобразима прах. Представете си сто крака да тичат едновременно!

Артур е смаян и наблюдава гигантското животно, което преминава над главата му като боинг при излитане.

Бетамеш по навик изобщо не обръща внимание.

— Тук, встрани, са всички най-нови изобретения: закачалка с меко пухче, много практична за лов на пернати бадару.

— Каква е тази птица? — пита Артур, като разглежда корема на стоножката.

— Това е риба — отвръща Бетамеш, преди да започне пак да изрежда: — А тук имам плюшена лъскалка, стафидоосвежител, жабкометател, кафлонопредпазител и цяла серия оръжия за защита: първото предпазва от летящи топчета, второто от тежко падане, ето и разгъваща се примка с двайсет намотки и чисто нов каркатон с две лица…

Тялото на стоножката изчезва, оставяйки след себе си облак прах, и Артур си отдъхва.

— И накрая, последното приспособление, любимото ми… гребенче! — завършва Бетамеш.

Той натиска едно копче и се показва гребенче от изкуствен седеф.

Принцът с нескрито удоволствие сресва трите косъма върху главата си.

— Точно такова приспособление нямам — шеговито подхвърля Артур.

Централната гара, кръстовище на всички пътешественици, е била построена върху разчистен от тревите терен. Отдалече може да се сметне, че на земята чисто и просто лежи един плосък камък.

Отблизо се вижда, че камъните са два, сложени един върху друг, и че процепът между двата е застроен.

Става дума за помещение с огромни размери, способно да приюти едновременно десетки пътници. Но днес то е отчайващо пусто.

Селения се приближава до огромния камък, на който се чете надпис:

Експресен транспорт всички посоки

— Има ли някой? — пита принцесата в празното пространство.

Никакъв отговор. Макар щорите да са вдигнати и факлите да осветяват вътрешността на помещението.

— Не се пътува много у вас, минимоите — отбелязва Артур, който също търси някакъв знак за присъствие.

— Веднъж като пътуваш, ще разбереш защо — отвръща иронично Бетамеш.

Артур не знае как точно да изтълкува думите, но вниманието му е привлечено от предмет с формата на разрязано кълбо, сложено върху перваза на гишето. Силно прилича на звънците на рецепцията в хотелите и момчето се осмелява да го натисне отгоре. Предметът изпищява и продължава да се вайка. Животното показва лапи и събужда малките си, които спят под черупката. Майката продължава да се вайка на непознат език.

— Аз… съжалявам. Взех ви за звънец — казва смутено Артур.

Животното е дълбоко засегнато и започва още по-силно да врещи.

— Искам да кажа… не мислех, че сте нещо живо! — добавя Артур напълно объркан.

Майката няма какво да слуша разни извинения и си тръгва по перваза на гишето, следвана от сюрия дечица.

— Дошли сте да трепете клиентите ми, така ли? — сърдито му виква един стар минимой, който изниква зад гишето. Той е с престилка от листо на синчец, има големи мустаци и космати уши и говори със силен италиански акцент.

— Наистина съжалявам — уверява го Артур, който с изненада разглежда човечето.

Селения застава отпред и прекъсва разговора.