— Не се тревожи, навън има достатъчно вода, ще ти стигне! — отвръща принцесата, като се опитва през една дупчица в ореха да види какво става наоколо.
— Колко време трае полетът? — пита Артур, все така впил ръце в седалката.
— Няколко секунди… ако всичко върви добре — отвръща загрижено принцесата.
— Какво означава: «Ако всичко върви добре»? — плаши се Артур.
— Ако нямаме неприятна среща!
Този път момчето има чувството, че Селения се тревожи за дреболии.
— Кого можем да срещнем във въздуха? — шеговито пита той.
— Ето него, например — отвръща принцесата и се свива на мястото си.
Внезапно изпод проливния дъжд изскача огромен бръмбар и се врязва в ореха. Ударът е толкова силен, сякаш две коли се сблъскват челно. Но в последния момент бръмбарът успява леко да промени посоката и се удря само странично. От сблъсъка орехът напълно променя посоката си, а бръмбарът, с наранено крило, стремглаво пада към земята.
В кабината цари паника. По-страшно е от земетресение.
Най-накрая орехът се приземява сред гъстата трева. Претъркулва се няколко пъти после замира.
Пътниците постепенно идват на себе си. Бетамеш вижда, че раницата му е празна — предметите са се пръснали във всички посоки.
— И сега пак ще трябва да редя раницата си! — въздиша той.
— Сто пъти ти казах — трябваше да вземеш по-малко неща! — спори Селения.
Артур въздъхва облекчено, доволен, че е здрав и читав.
— Я ми кажете, при вас винаги ли така се пътува? — шеговито пита той.
— При дълги преходи е по-спокойно — отговаря Селения.
— Охо! — казва Артур, доволен, че е избегнал най-страшното.
Селения пак поглежда през процепа.
— Ще изчакаме да спре дъждът. Сега нищо не се вижда.
Бабата все така стои пред входната врата и гледа как автоматичните пръскалки спират една по една. В настъпилата тишина се чува как тя дълбоко въздъхва, отчаяна, че не е намерила внука си.
Обръща се, влиза в празната къща и бавно затваря вратата.
— Спря. Можем да излизаме — предлага Селения.
Бетамеш почти привършва да пълни раницата си, а сестра му се опитва да отвори вратата, смачкана при удара.
— Проклет бръмбар! Изкриви ни вратата! Сега заяжда!
Артур се залавя да помогне, но нищо не се получава.
Навън един чудовищен дъждовен червей се приближава до кабината. Не го интересува ореха, а вкусните листа на глухарчето, които той е затиснал.
Червеят минава пред ореха и за беда го удря.
— Какво става пак? — пита разтревожено Артур.
— Не знам — отвръща Селения. — Но по-добре да се махаме оттук!
Тя изважда вълшебния меч и с един замах пробива ореха. Но заедно с това намушква и един от прешлените на дъждовния червей и той подскача във въздуха. Колкото и да си дълъг, не е приятно да те бодат!
Това, разбира се, е чиста случайност, но червеят го взима много навътре. Той се свива като хармоника, после изведнъж се изпъва. Ударът е мощен и точен. Орехът отхвръква на хиляди километри, тоест на милиметри. Естествено, раницата на Бетамеш отново се пръска в кабината. Орехът се търкаля ли, търкаля. Най-сетне пада в един ручей, който го повлича като лодчица, като орехова черупка, така да се каже.
На Артур му се гади.
— Добре е, когато не люлее — казва той, готов да повърне.
Водата започва да нахлува през процепите, през дупката, пробита с меча.
Селения забелязва опасността и впива очи в струйката вода, сякаш е отровна змия.
— Вода! Артур! Това е ужасно! Ще се издавим! — уплашено вика тя.
— Ужас! — приглася Бетамеш, вкопчен в сестра си.
— Къде сме? Артур, къде сме? — пита принцесата, напълно обезумяла.
— Не знам. Но няма да останем дълго — отговаря Артур и изтръгва меча от ръката й. Той размахва оръжието над главата си и с все сила удря ореха, който се разцепва точно на две половини. Всяка половина започва да плува поотделно, със Селения и Бетамеш в едната, с Артур — в другата. Лош късмет за Артур — той е в пробитата. Момчето гледа Селения с пресилена усмивка.
— Артур! Направи нещо! Помогни ни!
Момчето си мисли, че по-скоро трябва да е обратното — той да вика за помощ, защото лодката му тече. Но галантността няма граници.
— Не се тревожете! Скоро ще съм при вас! — вика им Артур, вече до кръста във вода. — Знам този ручей, той завива надясно! Ще ви настигна!
— Ручей ли? — възкликва Селения, като се пита дали Артур не й се подиграва.
— Идвам! — извиква Артур.
Той се хвърля във водата и достига някак си до брега.