— Така. А сега дим да те няма. Аз ще се заема с тях — казва шефът.
Куломасаят изчезва, обзет от съмнение, докато нашите герои се изправят на крака. Шефът изведнъж се променя и на лицето му грейва усмивка, достойна за търговец на килими.
— Приятели, добре дошли в ДЖАЙМАБАР КЛУБ! — казва той, разтваряйки обятия и ухилен до уши.
Някакъв рахитичен комар слага четири чаши на масата.
— Огнен сок за всички — подхвърля шефът явно по навик.
— Сокче? Наливай! — радостно подскача Бетамеш.
Барманът пъхва хоботчето си с четири окончания направо в чашите на новите си клиенти. Оттам излиза под налягане червена течност, пени се, дими и накрая се запалва.
Шефът духва върху пламъка, както се издухва бирената пяна и вдига тост с чаша в ръка:
— Да живеят Седемте земи!
Всеки угасва чашата си и я вдига. Шефът гаврътва наведнъж съдържанието, същото правят Селения и Бетамеш. Артур не помръдва. Той иска първо да види ефекта от питието.
— Ох, добре ми дойде! — казва принцът.
— Утолява жаждата — добавя принцесата.
— Това е любимото питие на децата ми — обяснява шефът.
И тримата се обръщат към Артур, който още нищо не е пил. Още малко и подигравките ще започнат да се сипят.
— За Седемте земи! — казва момчето със свито сърце.
Артур глътва питието наведнъж. А не биваше. Лицето му става тъмночервено, като цвета на отлежало вино. Току-що е погълнал смес от лют пипер и уиски. Сякаш е близнал разтопена лава. От момчето излиза пара, като че ли е прекарало дванайсет часа в сауна.
— Наистина… утолява жаждата! — едва произнася то, почти загубило гласа си.
Бетамеш обира с пръст остатъка от дъното на чашата и го облизва.
— Има лек вкус на ябълка — казва той като познавач.
— Освен ябълки, има и друго — уточнява Артур, останал без глас.
Група сеиди се настаняват недалеч от тях. Те се оглеждат наоколо, сякаш търсят нещо или някого. От страх Селения се свива, за да стане незабележима.
— Не се бойте — успокоява я шефът, — тия вербуват войници. Използват слабостта на някои клиенти, за да ги накарат да се запишат в сеидската армия. Но щом сте с мен — няма страшно.
Нашите приятели леко се отпускат.
— Как става така, че сеидите още не са нападнали народа ви, както направиха с всички, които живеят по Седемте земи? — пита със съмнение принцесата.
— О, много просто — отвръща шефът. — Ние произвеждаме деветдесет на сто от корените за пушене. Сеидската армия не може да издържи и ден без корени! Понеже само ние знаем как да ги приготвяме, те не ни закачат.
Селения продължава да се съмнява в този род дейност.
— А от кое дърво са вашите корени?
— Зависи. Липа, лайка, върбинка… Само естествени продукти — заявява събеседникът й с усмивка, която озадачава. — Искате ли да опитате? — най-любезно предлага той, както змията е предложила да опитат вкуса на ябълката в рая.
— Не, благодаря, господине.
— Приятелите ми казват Макс — отвръща шефът с усмивка, разкрила сякаш не трийсет и два, а цели трийсет и осем зъба. — А вие как се казвате?
— Аз съм Селения, дъщеря на император Сифрат дьо Матрадой, петнадесети в династията, Владетел на Първата земя.
— Ауу! — изревава шефът, правейки се на изненадан. — Ваше Височество! — добавя той и се навежда, за да й целуне ръка.
Селения дръпва ръката си, за да представи спътниците си.
— Това е моят брат, Саймоно дьо Матрадой дьо Бетамеш. Но може да му казвате Бета.
Артур е достатъчно пийнал, за да се представи сам.
— А аз съм Артур. От Артурови. Защо нарязахте всичките ми сламки? — пита той направо, понеже алкохолът е развързал езика му.
— Бизнесът си е бизнес! Сеидите поискаха да ги почистим и да ги насочим към Черната река, тя води направо в Некрополис.
Щом чуват това название, нашите трима герои трепват, изпълнени с надежда.
— Тъкмо там искаме да отидем. Можете ли да ни помогнете? — пита принцесата без увъртания.
— И таз добра! По-кротко, принцесо! Билетът до Некрополис е еднопосочен! Защо ви е да ходите в това пъклено място? — пита началникът.
— Трябва да унищожим М., преди той самият да ни унищожи.
— Само това ли? — пита Макс леко изненадан.
— Само това — отвръща Селения, по-сериозна от всякога.
Макс има за какво да се тревожи.
— А защо М. иска да ви унищожи? — пита той, любопитен по рождение.
— Това е дълга история — отговаря принцесата. — С една дума — след два дни ще трябва да се омъжа и да наследя трона на баща си. М. Прокълнатия е на друго мнение. Той знае, че щом аз поема властта, повече никога не ще може да завладее страната ни. Такова е предсказанието.