Макс е силно заинтригуван, особено от онази част, в която се говори за сватба.
— И… как се нарича щастливият избраник?
— Не знам. Още не съм го избрала — отговаря малко надменно принцесата.
Макс си дава сметка, че му се удава сгоден случай да се вреди, и устните му се разтеглят в такава широка усмивка, че едва ли би могла да бъде искрена. Артур долавя хитруването.
— Я по-полека, приятел! — намесва се той, като бутва Макс с ръка. — Ние имаме мисия. И още не сме я изпълнили.
— Точно затова заслужавате да се поотпуснете, преди да тръгнете. Джак! Дай ни по още едно. Аз черпя! — заявява шефът, за голяма радост на Бетамеш.
Докато барманът бърза да налее чашите, Макс отива при диджея, застанал до дръжката на грамофона.
— Ийзилоу, я ми завърти тази шашма! — нарежда му припряно шефът.
Диджеят Ийзилоу веднага се навежда зад грамофона и събужда двамата куломасаи, заспали върху корените за пушене.
— Ставайте, момчета! Дайте ток! — нарежда им Ийзилоу.
Двамата пушачи се надигат едва-едва и се протягат, сякаш са гумени.
Те отиват до една огромна батерия от волт и половина и я търкалят до гнездото й. Щом я наместват, прожекторите светват и се кръстосват над дансинга. Плочата на 33 оборота се завърта и Ийзилоу пуска сапфирената игла върху избраната от него песен. Като че ли се намират в американски бар.
Макс се навежда към Селения, по-изкусителен от когато и да било.
— Ще ми разрешите ли този танц? — пита той учтиво, като истински джентълмен.
Селения се усмихва, Артур — не.
— Чака ни дълъг път, Селения. Трябва да тръгваме — подхвърля той, разтревожен от съперничеството.
— Пет минути развлечение никому не са навредили — отвръща принцесата и приема предложението не само от желание да потанцува, но и за да подразни Артур.
Макс и Селения отиват на дансинга и започват бавен танц.
— Бета, направи нещо — настоява Артур, ревнив като мюл-мюл.
Вместо отговор Бетамеш изгълтва наведнъж коктейла си.
— Какво искаш да направя? — пита той, като хълца. — След два дни тя става на хиляда години. Вече е голяма.
Артур е ядосан. Бетамеш оглежда посетителите на бара и забелязва един куломасай с нож на колана.
— Но това е моето ножче! — извиква принцът. — Ще му дам да се разбере на тоя крадец!
Бетамеш става, гаврътва мимоходом коктейла на сестра ги и с решителна стъпка се насочва към бара.
Артур остава сам, отчаян и съкрушен. Изведнъж той грабва чашата си и на свой ред я изпразва. За да изпадне по-бързо в забрава.
Седемнайсета глава
Макс се опитва да се притисне още повече до Селения, но тя учтиво го удържа на разстояние. С крайчеца на окото си забелязва, че Артур е смутен, и това я развеселява. Такива са момичетата.
— Знаете ли, няма да е лесно да си намерите съпруг за два дни — обяснява й Макс, който пуска в ход ухажването. — Но ако искате, мога да ви помогна…
— Много мило, но ще се справя и сама — отвръща принцесата, която ужасно се забавлява.
— Обичам да помагам. Това ми е в кръвта. А и моментът е подходящ — засега е спокойно, имам само пет жени.
— Пет жени?! Че това изисква огромен труд от ваша страна! — преструва се на разтревожена Селения.
— Обичам да се трудя — уверява я шефът. — Мога да работя ден и нощ, седем дни в седмицата, без умора!
Артур е като смазан на масата, с поглед, вперен в неговата принцеса, която танцува с друг.
«… Изобщо тя е прекалено голяма за мен — казва си той, напълно обезсърчен. — Хиляда години! А аз съм само на десет! Какво ще правя с такава старица?»
Някакъв сеид вербуван сяда на масата срещу него и му отнема възможността да вижда принцесата си.
— Как може такова хубаво момче като теб да стои пред празна чаша? — казва сеидът с усмивка на ловец, който е попаднал на следа.
— Трябва да е празна, за да се напълни — отговаря Артур, размекнат от алкохола.
Сеидът пак се усмихва. Жертвата е в ръцете му.
— Сече ти пипето. Чудесно! — не пести комплиментите сеидът. — Усещам, че двамата ще се разбираме добре.
И без дори да се обръща, щраква с пръсти:
— Джак, налей по още едно!
Бетамеш застава пред бара и разтърсва за раменете крадеца на ножчето, а той разлива питието си.
— Ей, ей, какво те прихваща? — пита нервно куломасаят.
— Това е моето ножче! Ти си ми го откраднал! — възмущава се Бетамеш, освирепял като питбул. — Ножчето е мое! Получих го за рождения си ден!