— Здравей, Дейвид — каза Скорпион две, един набит и оплешивяващ мъж, с червена коса, издуто лице и сплескан нос.
— Добър вечер, Пат. Влажна нощ, нали?
— Казват, че няма да вали, но тези задници винаги грешат. Дори си взех сгъваемия чадър, защото спокойно можеш да си го сложиш в джоба. Това е почти единственото нещо, за което става.
— Аз забравих за чадъра. Много неща са ми наум.
— Това е съвсем ясно. Последният път, когато се срещнахме, беше преди повече от три години.
— Сега е много по-лошо.
— Така ли?
— Положението е ненормално, трябва да го знаеш — каза Скорпион три.
— Аз не правя такива изводи. Достатъчно богат съм, за да изпълнявам заповедите, а не да ги оспорвам.
— С цената на саморазрушението си?
— Хей, стига, Дейви, ние напуснахме бригадата на Прислужниците преди години, когато продадохме душите си на Доставчиците.
— Такъв сорт философски абстракции не са ми интересни. Интересува ме да защитавам активите, които сме натрупали, това, което сме спечелили. Онзи извратен стар болен човек е мъртъв, и с него си отиде сенилната лудост, която предизвика този абсурд… Попитай се, О’Райън, каква полза можем да очакваме от едно или няколко убийства?
— Никаква, освен че не пречим, поради което може да останем живи, а не да бъдем убити.
— Велики боже, от кого?
— От маниаците, чиято страст е тази операция. Тя не действа сама. Има последователи, като Абу Нидал и хора от неговия тип. Може би е по-малък кръг, но са не по-малко фанатици, нито по-малко осигурени. Не, Дейвид, ще правим това, което Скорпион едно ни нареди, и ако се случи нещо, той ще може да докладва, че ние сме изпълнили задълженията си. Никой няма да може да ни вини.
— Докладва…
— Господи, адвокате, не намалявай уважението ми към юридическите ти способности, като ми казваш, че не си мислил какво е мястото на Скорпионите в схемата на обществото. Добре, може би правото не изисква такъв злокобен анализ, в което аз въобще не вярвам, но съм офицер в разузнаването от двайсет и шест години и мога да разпозная разположението на силите по пирамидата. Ние можем да сме на три четвърти от основата й, дори на седем осми, но има и по-високо ниво, и ние не сме на него.
— Напълно осъзнавам йерархията, О’Райън. Има нещо, което изобщо не ти е известно.
— Трудно ми е да го повярвам, тъй като след Скорпион едно аз бях главната връзка между padrone и нашата малка фракция тук. Откровено, като номер две бях последният човек, с когото той говори, преди да изчезне. Даде ми да разбера това.
— Подозирам, че е направил още едно обаждане.
— Оо?
— За добро или лошо, от утре сутринта аз ще бъда Скорпион едно. Опасявам се, че са намерили за по-подходящо да ме поставят над теб. Просто ще трябва да позвъниш на тайния му номер и ще разбереш, че той стига до мен. Това ще бъде ли доказателство?
Аналитикът на Централното разузнавателно управление се вгледа в мъждукащата светлина в равните, твърди черти на лицето на Дейвид Ингерсол. Накрая каза:
— Няма да се опитвам да скрия разочарованието си, тъй като бях много по-полезен и съм много по-неизвестен сред обществото от теб. От друга страна, ти имаш фирма, определени хора те слушат, и предполагам, че на такова ниво това е неизбежно. Все пак поради професионалните си способности ще трябва да те предупредя. Бъди внимателен, много, много внимателен. Прекалено си прозрачен.
— Ти не разбираш О’Райън. Това е моето прикритие. Аз съм олицетворение на порядъчността.
— Тогава никога не се връщай в Пуерто Рико.
— Какво? — Ингерсол сякаш бе блъснат от голям камион. — За какво…
— Знаеш за какво говоря. Да кажем, че предвиждах новините, които току-що ми съобщи. Дебелият ирландски клоун, който яде твърде много и има избухлив характер, а понякога дори носи бели чорапи… прескочен в полза на шибания известен адвокат с добри връзки. Ох, трябва да повярвате, че той има подходящо университетско образование, баща върховен съдия, семейство, принадлежащо към елитните клубове. И това те прави Скорпион едно, а? Наистина ли си мислиш, че ще го приема?… Padrone знаеше, че аз съм неговият главен канал тук, и не мога да повярвам, че е дал такива инструкции. Ти изобщо нямаш достъпа до международното разузнаване, който имам аз.
— Защо Пуерто Рико? — попита Ингерсол монотонно, без да слуша тирадата на Скорпион две.
— Имам писмените клетвени показания — само аз ги имам, никой друг — от проститутките в един бардак на Кале дел Очо в стария Сан Хуан.
— Аз отидох там, защото Скорпион едно ме инструктира! Проверявах пилота!
— Да го кажем направо, Скорпион три, ти отиде твърде далеч. Една вечер дори си заспал…