— Разбира се. Благодаря.
— И дамата с господина — каза шофьорът от ляво. — Вашите стаи ви очакват в Шенадоа Лодж, благодарение на господин Ван Ностранд, разбира се. Само на десет минути от тук е. Ще се качите ли на лимузината, моля?
— Разбира се — отговори Кати.
— Хубави колела — каза Пул.
Шофьорът на бъгито за голф спря и погледна към Тайръл.
— За вас всичко е приготвено в главната къща, сър.
— Това е много мило от страна на господин Ван Ностранд, но имам други планове след нашата среща.
— Той много би се разочаровал и съм сигурен, че ще ви убеди да останете, капитане… — добави шофьорът, отваряйки вратата на лимузината на Нелсън и Пул. — Готвачката е приготвила страхотна вечеря. Сигурен съм, защото тя е жена ми.
— Моите извинения към нея…
— О, боже, забравих си маниерите! — възкликна Пул, обръщайки се от огромния кадилак и поглеждайки към самолета.
— Какви маниери? — попита Кати, облегната отвътре на лимузината.
— Вие с капитана казахте довиждане на двамата пилоти, но аз не успях, а те бяха толкова мили да ми покажат как работят всички уреди.
— Какво…?
— Сега се връщам! — лейтенантът се затича към самолета. Виждаше се как разговаря с двамата пилоти, които все още бяха в кабината със запалени лампи. Пул се здрависа и бързо се върна до колата, докато Хайторн се качи в бъгито, гледайки лейтенанта с любопитство. Пул не само беше казал довиждане на пилотите, той го беше направил прочувствено.
— Ето, сега се чувствам добре. Моят татко винаги ми казваше, че трябва да съм любезен и благодарен към непознати, които се отнасят добре с мен. Да тръгваме, нямам търпение да взема един горещ душ. Не съм го правил от дни! Мама ще ме напляска, че съм се омърлял така… Ще се видим по-късно, капитане!
Лейтенантът се качи в лимузината. Тайръл се намръщи, докато бъгито се движеше между светлините през голямата морава към къщата.
Големият кадилак се отклони от пистата и навлезе по лъкатушещ път, който скоро рязко се изправи. В далечината светлините огряваха една голяма желязна врата със стражева къщичка от лявата страна. Имаше още една лимузина, която току-що беше пропусната през изхода и се размина за секунди с тях, твърде бързо, за да бъдат видени пътниците й. Изведнъж Джаксън Пул прескочи задната седалка и се намести до шофьора. За изненада на Катерин в ръката му имаше автоматичен валтер.
— Чуй сега, шофьоре, веднага трябва да спрем! Ще повярваш ли, че забравих нещо?
— Какво е то, сър? — попита шашнат шофьорът.
— Капитан Хайторн, тикво такава! — Лейтенантът притисна дулото на пистолета до слепоочието на ужасения шофьор. — Отбий настрани и угаси светлините!
— Джаксън! — извика Нелсън. — Какво правиш?
— Цялото това шибано нещо мирише, Кати. Пак повтарям, обръщай, копеле такова, иначе мозъкът ти ще се залепи на стъклото!
Лимузината започна да завива несигурно, качвайки се на тревата, докато шофьорът се наклони надясно, към червения алармен бутон. Ръката му не успя да стигне до него. Пул го удари с пистолета по врата. Чу се болезнен звук. Шофьорът беше моментално обездвижен, лейтенантът го изблъска от мястото му и пое управлението. Кракът му намери спирачката. Спряха под клоните на един бор. Пул изви врата си назад, дишайки тежко.
— Мисля, че е време за обяснение — каза потресената Нелсън от задната седалка. — Джаксън, ти твърдиш, че човекът, който предложи открито на Тай да го провери чрез държавния секретар и секретаря по отбраната, а също и чрез директора на ЦРУ, е не само лъжец, но и нещо повече!
— Ако съм сбъркал, ще се извиня, ще напусна армията, ще отида при малката си сестричка в Калифорния и ще стана богат като нея.
— Това не е обяснение, лейтенант! Чакам обяснението!
— Аз се върнах при двамата пилоти…
— Да, ти се върна, разбира се, след като ни каза, че не си си взел довиждане, а след това обяви, че не си вземал душ от дни, след като беше прекарал четирийсет и пет минути под душа само преди часове в Сан Хуан.
— Надявам се, че Тай ме е разбрал…
— Какво да е разбрал?
— Че нещата са гнили. Тези двама пилоти не са редовни служители на Ван Ностранд — обясни той. — Постоянните са в отпуск. Спомняш ли си, те казаха, че са направили няколко пробни приземявания тази сутрин?
— И какво? Лято е. Хората излизат в отпуск през лятото?
— Какво правим, когато искаме да запазим една предстояща операция в тайна.
— Сменяме персонала, естествено. Обикновено от други бази. И какво?
— Непознати на никого, нали?
— Разбира се.
— Тогава помисли върху това, Кати. Тия двамата след нас трябва да извършат цивилен полет до летище Дъглас, в Шарлот, Северна Каролина, където правителствен ескорт ще посрещне самолета на осигурено пространство. Пасажерът им ще бъде един, с дипломатически пропуск, осигурен от Държавния департамент. Казвам ти, тези пилоти никога не са действали на такова ниво. Те са малко изнервени според мен, защото работата им не е съвсем чиста.