— Ще ми помогне ли някой да вляза през този проклет прозорец, без да се нарежа? — оплака се Кати. — Някакви мъже се приближават бързо към вратата.
— Ще ги върнем обратно — каза Хайторн — Двамата с Пул прехвърлиха майора през прозореца, после той се върна към вратата на библиотеката и я заключи. Когато чукането започна, Тайръл се постара да имитира гласа на Ван Ностранд.
— Всичко е наред. Брайън ми демонстрира новия си пистолет. Върнете се на постовете си.
— Да, сър — чу се краткият отговор. Те автоматично реагираха на познатото име, произнесено от гласа на господаря. Стъпките се отдалечиха.
— Сега е чисто — каза Тайръл.
— И ти си си загубил ума! — прошепна Кати. — Тук има два трупа.
— Не казах завинаги, просто засега.
— По план самолетът трябва да излети след трийсет и пет минути — каза Пул. — Мисля, че трябва да излетим с него.
— Трийсет и пет минути? — възкликна Хайторн.
— Това е само част от плана. Техният пасажер е трябвало да бъде Ван Ностранд, посоката — международното летище Шарлот, Северна Каролина. С дипломатически пропуск. Време твърде недостатъчно за ленива вечеря или приятен нощен престой, освен ако не смяташ някоя яма в горите, хубаво място за почивка.
— Господи, планирано е било до минути!
— Да си обираме крушите по-скоро.
— Още не, Джаксън — настоя Тай. — Тук има много неща. Ван Ностранд е човекът, когото Алфред Саймън описа като Нептун. Това означава, че е бил сред посетителите на padrone, а това значи и основна връзка за Баярат.
— Сигурен ли си, че си разбрал правилно?
— Абсолютно, лейтенант. Той сам призна, че е Нептун, пояснявайки, че информацията няма да надживее моята екзекуция.
— Уха!
— Една кола влезе, когато ние тръгвахме — каза Нелсън. — Би ли могло да има връзка с тази вечер?
— Нека го научим — каза Тайръл.
— Има вилички, поне четири-пет из цялото имение, вероятно за гости — каза Пул, докато с Тайръл помагаха на Катерин да излезе през прозореца. — Зърнах ги от лимузината.
— Никъде не виждам светлини — каза Хайторн, заобикаляйки източния край на къщата.
— Видях ги само преди няколко минути.
— Той е прав — каза Кати. — Ето в тази посока. — Тя посочи югозапад. Там също беше тъмно.
— Може би ще трябва да се върна на пистата и да кажа на пилотите, че всичко е наред. Тия момчета бяха нервни още преди стрелбата.
— Добра идея — съгласи се Тайръл. — Кажи им, че Ван Ностранд е демонстрирал колекцията си от оръжия и че в къщата има стрелбище.
— Никой няма да повярва! — каза Кати.
— Ще повярват на всичко, стига да е обяснение. Те очакват да излетят от тук след половин час с тлъсти чекове и ги е грижа само за това… Всъщност, ако видят теб, то ще ги успокои. Отиди с Джаксън, а?
— А ти какво ще правиш?
— Ще разузная наоколо. Ако с Пул сте видели светлини преди малко, защо сега ги няма? Можем да предположим, че в къщата няма никой освен готвачката, като се има предвид това, което Ван Ностранд ми беше приготвил. А той едва ли би приел други гости, след като се е канел да излита веднага.
— Ето ти оръжието — каза лейтенантът, вадейки пистолета от колана си. — Взех го от джоба на горилата, заедно с магнума от ръката му. Можеш да вземеш и него. Аз се чувствам като склад за амуниции, тъй като намерих още два у шофьора на лимузината.
— Ти даде единия на мен, Джаксън — каза Нелсън.
— Няма да ти свърши много работа, Кати. По моя сметка ти е останал един куршум.
— Който искрено се надявам да не употребя…
— Вие вървете на пистата. Уверете набързо тези пилоти, че Ван Ностранд се е обадил на няколко висши чиновници от администрацията, които трябва да му дадат някакви обяснения.
— Имам една идея, Тай — каза Пул.
— Каква?
— Ние с Кати можем да управляваме тази птица…
— Забрави го — прекъсна го Хайторн. — Искам тези пилоти да изчезнат. Не искам да бъдат тук и да ги разпитват, когато открият телата. Моята смърт е била организирана от тесен кръг. Единствените хора, които биха могли да ни идентифицират, са двамата шофьори, а както разбирам, единият е в безсъзнание, другият — мъртъв. Това ни дава простор.
— Добре казано, капитане.
— За това ми плащаха някога, майоре. Сега вървете.
Двамата офицери тръгнаха бързо през моравата към пистата, докато Тайръл изучаваше югозападния терен. Всяка вила беше заградена с борови дървета и едва се виждаше под мъждукащата луна. Две се мяркаха през тесния кален път, на няколко десетки метра. Една от тях светеше едва преди десет минути, но коя? Предположенията нямаше да помогнат. Трябваше да се приближи, а да се приближи означаваше да се движи много внимателно. Той използва приближаващия облак, който периодически закриваше луната, за да пълзи през тези кратки моменти на относителна тъмнина. За кой ли път спомени от другия му живот проблясваха на вътрешния му екран. Случки, при които един видимо съвсем нормален, скучен офицер от протокола се превръщаше в човек, изпълняващ поръчения, срещащ се с мъже и жени сред полета и в катедрали, из алеи и гранични пунктове. Където едно-единствено глупаво невнимание можеше да означава куршум в главата. От едната страна или от другата. От врага или от своите. Лудост.