Париж. Трябваше да разбере какво става.
— Какво става? — попита Николо шепнешком, все още дишащ тежко след стрелбата и бързото бягство. — Мисля, че е по-добре да ми кажеш.
— Нищо, което ни засяга — отговори Бая и се пресегна към телефона на лимузината.
Баярат набра презокеанските кодове до Париж, след това номера на улица „Корнише“.
— Полин? — каза тя. — Няма да говоря с друг.
— Аз съм — потвърди жената в Париж, — а ти си…
— Единствената дъщеря на padrone.
— Това е достатъчно. Какво мога да направя за теб?
— Саба обади ли се отново?
— Разбира се, мадам. И беше много развълнуван. Попита защо не сте била на остров Саба, но мисля, че го поуспокоих. Остана удовлетворен.
— Как удовлетворен?
— Прие факта, че чичо ви се е преместил на друг остров и че знаете къде да се свържете с него, когато се върнете в Карибите.
— Добре. „Олимпик Чатърс“, нали?
— Не знам, мадам.
— Тогава забрави, че съм ти казала. Аз ще му оставя съобщение.
Баярат прекъсна разговора, после набра Сейнт Томас, за Олимпик Чатърс. Това, което чу, беше точно което очакваше да чуе в този час на вечерта.
„Тук е «Олимпик Чатърс». Офисът е затворен и ще бъде отворен в шест утре сутринта. Ако това е тревога, моля натиснете едно, което ще ви свърже с бреговата охрана. Иначе можете да оставите съобщение.“
— Скъпи мой, Доминик е! Обаждам се от едно скучно пътуване край бреговете на Портофино. Но добрите новини са, че ще се върна след три седмици. Убедих съпруга си, че трябва да се върна при моя чичо — сега той е на Дог Айлънд. Съжалявам, че не ти го споменах, но нали ти казах, че той непрекъснато е в движение? Небеса, Полин ми се скара, че не съм била по-ясна. Няма значение, скоро ще бъдем заедно. Обичам те!
Бая затвори телефона, раздразнена от погледа на Нико.
— Защо казваш тези неща, Каби? — попита младежът. — Отново ли отлитаме за Карибите? Къде отиваме?… Тази вечер, стрелбата, внезапното бягство! Какво става, сеньора? Трябва да ми кажеш!
— Не мога да ти кажа нещо, което не знам, Нико. Ти чу шофьора, той каза, че се извършва обир. Собственикът на имението е много богат, а сега са лоши времена в Америка. Престъпниците са навсякъде. Затова са пазачите и високите огради. Трябва винаги да са готови за тези ужасни неща. Това няма нищо общо с нас, повярвай ми.
— Трудно ми е да го направя. Щом има пазачи и толкова много охрана, защо бягаме тогава?
— Полицията, Николо! Полицията беше повикана, а ние естествено не искаме да бъдем разпитвани от полицията. Ние сме гости в тази страна. Това би било унизително, неудобно… Какво ще си помисли Анжелина?
— Ох… — непреклонният поглед на момчето от доковете омекна. — Защо дойдохме тук?
— Защото чрез един приятел ми беше казано, че ще имаме собствени стаи и слуги, а нашият домакин ще ми осигури секретарка. Имам да пиша дузина писма.
— Ти знаеш толкова много и си близка с толкова хора. — Младият италианец продължи да гледа проблясващите сенки по жената, която беше спасила живота му на доковете в Портичи.
— Мисли си за живота в Неапол, мое скъпо момче. Имам да решавам разни неща.
— Може би трябва да решиш къде ще останем тази нощ.
— Аха, сега вече мислиш. — Бая натисна бутона на интеркома с шофьора. — Има ли наоколо подходящи места за преспиване, приятелю?
— Да, мадам, обадих се предварително и те са готови за вас. Като гости на господин Ван Ностранд, разбира се. В Шенадоа Лодж, много ще ви допадне.
— Благодаря.
Тайръл се промъкваше по края на тревата и сянката на боровете. Каменната къщичка на пътя беше на не повече от трийсетина метра, а последните няколко не бяха прикрити с дървета. Беше открито пространство, подрязана морава между пътя и високата два метра ограда със заострени върхове, по която беше ясно, че тече ток. Както беше ясно, че двете бариери не са просто дървени греди. Дебелината им предполагаше, че са от ламинирана стомана. Само танк би могъл да мине през тях. Автомобил с каквито и да е размери би се разбил, сякаш се е блъснал в стена. Сега те бяха спуснати.
Хайторн огледа каменната къщичка. Беше квадратна, прозорците бяха от дебело стъкло, през което можеше да се вижда отвътре и отвън. Покойният Ван Ностранд с прякор Нептун беше предпазлив човек. Входът за неговото имение беше непробиваем за взлом и куршуми, и небето да помага на объркалия се престъпник, който се опита да прескочи оградата. Щеше да се пържи, докато се овъгли.