Отново движение! Една неясна фигура, по-скоро сянка, плавно се беше приближила до големия стъклен прозорец, а след това бързо се беше оттеглила… Бяха го видели, когато се промъкваше през дупката в плета, и сега го наблюдаваха. Изведнъж един скорошен спомен се яви отново на Хайторн. Спомен отпреди три дни, от преди три нощи — неназованият остров на север от Анегада… Огън и силует на човек или животно, под лая на бесните и атакуващи кучета в крепостта на падроне.
Оставайки зад плета, Тайръл започна да събира опадали листа и клони, изсушени от слънцето. За четири минути той направи голяма купчина, която можеше да служи за подпалването и на по-сурови клони. Бръкна в джоба си за кибрит — постоянно носеше в себе си кибрит, още от дните, когато беше страстен пушач. Подпали купчината листа, а от нея пламна и плетът. Сега беше на десет метра от стъклената постройка.
Горящите храсти се разпалваха все по-бързо и по-бързо. Влажният нощен бриз от хълмовете още не беше се появил. Върховете на храстите бяха сухи, което позволяваше на огъня да се разпространява бързо в двете посоки. За секунди пламъците започнаха да избухват. Тогава две, не, три фигури се появиха на големия западен прозорец. Те бяха развълнувани, главите им кимаха и се клатеха, ръцете им се размахваха, а телата им се мятаха насам-натам в паника. Металната врата се отвори и трите фигури се появиха в рамката, едната отпред, двете след нея. Тайръл не можеше да види лицата им, но знаеше, че те не бяха Нелсън и Пул. Той извади пистолета от колана си и зачака, задавайки си въпроса: Къде бяха Кати и Джаксън? Кои бяха тези хора? Какво общо имаха те с изчезването на двамата офицери.
— О, господи, резервоарите с гориво! — извика първият мъж.
— Къде са те? — гласът на втория мъж беше познат на Хайторн. Помощник-пилотът на самолета.
— Насам! — Той можеше да види фигурата, сочеща към някаква точка на пистата. — Би могъл да прати цялото шибано място на луната! Побират сто хиляди галона. Най-експлозивните!
— Но те са под земята! — протестира пилотът.
— Да, приятел, и са покрити с един метален капак! Резервоарите са наполовина пълни, изпаренията са най-отгоре и могат лесно да избухнат. Да се махаме оттук!
— Не можем да ги оставим! — извика помощник-пилотът. — Това е убийство, господине, а ние не искаме да имаме нищо общо.
— Правете каквото искате, задници, аз тръгвам! — Първият мъж се затича през тревата, покрай говорещия пилот. Двамата пилоти се изгубиха в сградата. Хайторн се втурна напред, застана отстрани, в ъгъла на стъклената сграда и надникна. Пламъците се движеха бавно, издигайки се до небето. Изведнъж Пул и Нелсън, със завързани на гърбовете им ръце и увити около устата лепенки, бяха изблъскани от вратата. Кати падна, а Джаксън се хвърли върху нея, покривайки я с тялото си, сякаш очакваше стрелба. Пилотите на самолета се появиха след тях, уплашени, несигурни в себе си.
— Хайде и двамата — каза помощник-пилотът. — Ставайте, да вървим!
— Никъде няма да ходите! — Тайръл беше пред тях, пистолетът му се насочваше към главите на двамата пилоти. — Вие, негодници! Помогнете им! Развържете ги и махнете тези лепенки!
— Хей, човече, не сме направили това по своя воля! — запротестира пилотът, докато вдигаха Нелсън и Пул, развързаха ги и ги оставиха да свалят лепенките. — Тоя гаден телеграфист ни държеше на прицел.
— Той ни накара да ги вържем и им запушим устата — намеси се пилотът. — После реши, че след като работим за Ван Ностранд — той беше при тренировките тази сутрин, — сме добри.
— Повече от добри — прекъсна го помощник-пилотът, поглеждайки към горящия плет. — Той ни каза, че сме гарантирани от охраната на господин Ван, но не познавал тези двамата и не искал да рискува… Да изчезваме оттук. Нали чухте какво каза той за резервоарите с гориво.
— Къде са те? — попита Хайторн.
— На около триста метра на запад от този стъклен радиохамбар — отговори Пул. — Видях помпите, докато те чакахме с Кати.
— Не ме интересува къде са — извика помощник-пилотът. — Това копеле каза, че могат да ни вдигнат до луната.
— Биха могли — каза лейтенантът, — но е малко вероятно. Тези помпи са двойно подсигурени, а капаците трябва да бъдат ударени с нещо, за да достигнат температурата на запалване.
— Би ли могло да се случи?
— Разбира се, Тай — Шансът е едно на неколкостотин. По дяволите, забраните за пушене по бензиностанциите имат смисъл.
Хайторн се обърна към уплашените пилоти.
— Нещата са във ваша полза, момчета — каза той. — Дайте ми портфейлите си, а също и паспортите.