— Какво значи това? Арестувани ли сме?
— Не, ако направите това, което ще ви кажа. Хайде, дайте ги, ще ви ги върна.
— Кой си ти, от ФБР ли си? — пилотът неохотно бръкна в джоба си и подаде на Тайръл портфейла и паспорта. — Надявам се, разбираш, че ние бяхме законно наети и не носим оръжие и непозволени неща.. Претърси и нас, и самолета, ако искаш. Нищо няма да намериш.
— Звучи, сякаш сте били подлагани на такива процедури и преди, а?
— Аз съм пилот с разрешително, който предлага уменията си, господине — каза помощник-пилотът, подавайки на Хайторн документите си.
— Извади имената и необходимата информация, майоре — продължи Тайръл, давайки паспортите и портфейлите на Нелсън. — Иди вътре и включи светлината.
— Веднага, капитане — Кати влезе бързо в стъклената къща.
— Майор… капитан?… — извика помощник-пилотът. — Какво, по дяволите, е това? Изстрели, горяща писта в богато имение, военни. В какво са ни въвлекли тия кучи синове, Бен?
— Аз съм лейтенант — каза Пул.
— Проклет да съм, ако знам, Сони, но щом се измъкнем оттук, сваляме имената си от списъка.
— От кой списък? — попита Хайторн.
Летците се спогледаха.
— Давай, кажи му — каза пилотът. — Те нямат нищо против нас.
— Скай Транспорт Интернешънъл — каза помощникът. — Нещо като агенция за намиране на работа.
— Сигурен съм, че е така. Къде се намира?
— Нешвил. Никога не сме транспортирали съзнателно някой престъпник, нито спекуланти с наркотици…
— Да, казахте го вече, пилот. Къде сте се обучавали? При военните?
— Съвсем не — отговори сърдито помощник-пилотът. — В най-добрите цивилни школи, плюс пет хиляди допълнителни летателни часа.
— Вие да нямате нещо против военните? — попита Пул.
— Строгостта на йерархията изключва личната инициатива. Ние сме професионални пилоти.
— Сега изчакай една проклета минута!…
— Задръж, лейтенант. — Катерин Нелсън излезе от постройката.
— Някакви изненади? — попита Хайторн, кимайки на майора да върне паспортите и портфейлите.
— Една или две — отговори Кати, връщайки нещата на пилотите. — Нашите момчета се казват Бенджамин и Езекил Джоунс. Те са братя. Пътували са нашироко през последните двайсет месеца. По интересни места като Картахена, Каракас, Порт о Пренс и Естеро, Флорида.
— Хубави местенца за пускане на оръжия, наркотици и разни нещица — каза Пул с отвращение.
— Можем ли да се измъкваме оттук? — попита помощник-пилотът, а от челото му се стичаше пот, докато гледаше горящия плет.
— О, ще заминете веднага — отговори Хайторн, — и ще заминете където аз ви кажа и както аз ви кажа. Лейтенантът ме информира, че имате разрешение за Шарлот, Северна Каролина…
— Времето за заминаване отмина, а не сме заявили ново — възпротиви се Бенджамин Джоунс. — Никога няма да получим разрешение за същия маршрут — горе си има трафик!
— Вие, момчета, по-добре се върнете в една от вашите висши школи — каза Джаксън. — Докато направите един кръг, аз или ще съм ви осигурил нов маршрут, или ще съм потвърдил стария.
— Можеш ли да направиш това, Пул?
— Разбира се, че може — отговори Кати. — И аз мога. Тези уреди достигат кулите от Дълес до Атланта. Както Бен каза, при Ван Ностранд всичко е първа класа.
— Очаквате да долетим право при тълпата агенти на ФБР, чакащи пътник, който не водим? — извика Сони Джоунс. — Направо сте си загубили ума.
— Ти си загубен, ако не го направиш — каза Тайръл спокойно и бръкна в джоба си за малкото тефтерче и молив от хотела в Сан Хуан. — На този номер трябва да се обадите, когато стигнете Шарлот. Използвайте кредитна карта, защото той е на Вирджинските острови и ще ви се обади телефонен секретар.
— Ти си луд — каза Бенджамин Джоунс.
— Наистина трябва да го направите. Виждате ли, вие никога повече няма да управлявате самолет в тази страна, ако откажете. От друга страна, ако правите това, което ви казвам, ще бъдете свободни да си отидете у дома — при едно условия, което ще спомена след малко.
— Какво условие? Какво трябва да направим?
— Да започнем с това, че няма да ви посрещне тълпа, а дипломатическият ескорт на Ван Ностранд — най-много един-двама души. Искам техните имена — ще отказвате дори да разговаряте с тях, докато не подпишат някакъв документ.
— Какъв документ?
— Датата, времето и подписите, които отговарят на самоличността им, както и името на индивида, който е дал пропуск на вашия пасажер и е осигурил посещението му. Това няма да им хареса, но ще ви разберат.
— Е, значи вземаме информацията и после какво? — попита по-умният, Бен Джоунс… — Не можем да доставим Ван Ностранд!… Къде е той всъщност?