— Неразположен е.
— И какво, по дяволите, ще им кажем?
— Че това е било суха тренировка по заповед на Ван Ностранд. Това дори ще го разберат по-добре. Тогава намирате телефон и се обаждате на този номер. — Хайторн пъхна малко листче в джоба на ризата на помощник-пилота.
— Хей, почакай още една минута! — каза Сони. — Ами парите?
— Колко ви се полагат?
— Десет хиляди — по пет на човек.
— За един ден работа! Обзалагам се, че е по две на човек?
— Ще се съгласим и на четири. Значи осем.
— Виж какво ще ти кажа, Сони. Съгласен съм на четири хиляди, ако предадете информацията от Шарлот. Ако не — нищо.
— Думи, капитане — каза Бенджамин Джоунс. — Те звучат хубаво, но как ще ни се плати?
— Най-лесното нещо на света. Дайте ми петнайсет часа след обаждането си от Шарлот. После назовете времето и мястото на телефонния секретар в Сейнт Томас и при вас ще се появи пратеник с парите.
— Думи.
— Приличам ли ви на глупак, че да ви кажа номер, който можете да проследите?
— Ами ако никой не ни отговори? — настоя по-младият брат.
— Ще има кой. Вижте, губим време, а вие нямате избор! Предполагам, че ключът за запалването, или както му викате, е във вас.
— В мене е — отговори Сони. — Само че това е ключ към пилотската врата. Самолетът работи с превключватели.
— Тогава тръгвайте.
— Изобщо не си помисляй да ни прецакаш — каза Бенджамин. — Не знаем какво е станало тук, но ако си мислиш, че сме повярвали на вашата версия… Пак си помислете — фактът, че нашият работодател не е в самолета, ни кара да се чудим. Аз съм чел за този Ван Ностранд — той е известен, разбираш ме. Можем да се разприказваме срещу пари…
— Вие да не заплашвате един офицер от военноморските сили на САЩ, от военното разузнаване, да бъдем по-точни?
— А вие подкупвате ли ни, капитане? С парите на американските данъкоплатци?
— Твърде рязък си, Джоунс, но аз знам, че това е често срещано при по-малките братя… Изчезвайте. Ще се обадя в Сейнт Томас след няколко часа.
— Обиколете и ми се обадете отгоре — каза Пул. — Дръжте апаратите си настроени.
Братята се спогледаха. Сони сви рамене, след това отново погледна Хайторн.
— Свържете се с този ваш секретар, капитане. После отново се свържете за нашите пари, само че да не бъде чек, а в брой.
— Бен — каза Тайръл твърдо, гледайки в лицето на по-младия брат Джоунс, — доставете ми информацията от Шарлот, или ще проследя този самолет. И последното мое условие: напуснете търговията с наркотици!
— Кучи син! — промърмори помощник-пилотът, когато двамата мъже се обърнаха и затичаха към плета, който вече догаряше.
— Огънят догаря — каза Кати.
— Сухите клонки изгоряха бързо — отбеляза Джаксън. — Повече свети, отколкото гори, така че суровото няма да прихване.
— Има още да гори нататък — каза Хайторн.
— Не, няма — каза Пул, насочвайки се към вратата на постройката. — Между помпите и храстите има поне трийсет метра.
— Ето защо няма да избухнат — отбеляза Нелсън.
— Нека е така, Кати. Имам да върша работа. Знам кулата в Андрюс, а те ще достигнат до Пешътър за разрешение преди компютърът да успее да мигне. Самолетът е на път за Шарлот.
— После ела при нас в къщата, в библиотеката — каза Хайторн на Пул, докато лейтенантът изчезваше през вратата. — Хайде! — добави той, обръщайки се към майора. — Искам да претърсим мястото. Трябва да намерим начин да се свържем с другата лимузина. Баярат е в нея.
— Господи! Сигурен ли си?
— Ще ти го докажа. Скрих бележника на пазачите от къщичката сред полето. Лимузината, която сте видели, е била последната кола, влязла тук. Доказателството е в името. Ела, ще ти покажа. — Двамата се затичаха покрай димящия плет до мястото, където Тайръл беше скрил бележника. Останал без дъх, Хайторн се наведе да го разрови. Не беше там.
Като изгладнял човек, ровещ за сладки корени, той задраска земята, обхождайки мястото в паника. После спря с блестящи очи.
— Изчезнал е! — прошепна той. По челото му се стичаха вадички пот.
— Изчезнал?… — Нелсън се намръщи смутена. — Дали не си го изпуснал в бързането?
— Сложих го точно тук! — Хайторн скочи на крака като разярена кобра и извади пистолета от колана си. — Аз не изпускам нищо в бързането, майоре.
— Съжалявам.
— Аз също… Може да ми се е случвало, но не и сега. Твърде голям е и твърде важен… Боже, тук има още някой. Ние не можем да го видим, но той ни наблюдава!
— Готвачката? Пазачите от къщичката?
— Не, Кати. Всички са изчезнали, дори готвачката — аз лично я пуснах. Никой не може да бъде открит по телефона, тя ми го каза.