— Ще го намерят в библиотеката, вкочанен. Довиждане, Хенри. — Хайторн остави слушалката и се облегна на седалката. Ръцете и краката го боляха, главата му пулсираше от тревогата и напрежението. — Забрави лимузината — каза той, докосвайки очите си с ръце. — Празна е, шофьорът е мъртъв.
— Баярат? — Нелсън рязко се обърна назад. — Къде е тя?
— Кой знае? Някъде в радиус от сто мили, но тази вечер няма да можем да я намерим. Може би ще научим нещо от дневника, а може би още повече от летището Шарлот… или и от двете заедно. Хайде да намерим място, където да можем да починем и да хапнем. Както ми казваше един стар инструктор, понякога и двете са оръжия.
— Подминахме едно симпатично местенце преди малко — каза Пул. — Всъщност не знам къде ще намерим друго. Това беше единственият мотел, който видях, а ние обиколихме района. Пък аз и Кати трябваше да бъдем регистрирани тук с любезното съдействие на Ван Ностранд. Разбира се, не бяхме, защото това изобщо не е било в плана.
— Шенадоа Лодж, това ли беше? — попита майорът.
— Точно така — отговори лейтенантът.
— Обръщай — каза Тайръл.
20.
Николо Монтави от Портичи ситнеше бързо напред-назад, треперещ от страх. По лицето му се стичаха вадички от пот, очите му бяха широко отворени, озъртаха се и издаваха паниката му. Преди по-малко от час той не само беше извършил ужасно престъпление, но и смъртен грях пред очите на Бога! Той беше помогнал при отнемането на човешки живот — не при самото убийство, слава на Христа — но не беше попречил, когато видя как Кабрини вади пистолета от чантата си. Беше объркан, ужасен от стрелбата, която придружаваше бягството им от огромното имение. Сеньората беше наредила на шофьора да спре лимузината, това беше всичко! После тя извади пистолета от чантата си и го застреля в главата хладнокръвно, сякаш смачка муха, това беше! Секунди по-късно нареди на своето момче от доковете да изблъска колата встрани от пътя и тя се плъзна в един ров надолу. Той не можеше да не се подчини, тъй като оръжието беше в ръката й, и знаеше със сърцето си, защото това беше написано в очите й, че тя ще го убие, ако й откажеше.
Амая Баярат беше седнала на кушетката в малкия апартамент на Шенадоа Лодж, с лице към истеричния Николо.
— Има ли още нещо, което искаш да кажеш, скъпо момче? Ако е така, моля те, направи го по-тихо.
— Ти си луда жена, напълно побъркана! Ти застреля онзи човек без никаква причина. Ще изпратиш и двама ни в ада!
— Радвам се, че разбра — и ти си включен в пътуването.
— Ти го застреля, както застреля и черната слугиня на острова, а той беше просто шофьор — прекъсна я младият италианец разпалено. — Лъжите, дрехите, сценките, които разиграваме с такива важни хора, тези игри за богатите, които плащат пари. Не е толкова по-различно от доковете на Портичи. Но да убиваш… Господи, той беше обикновен шофьор.
— Той не беше обикновен шофьор. Когато ти казах да пребъркаш джобовете му, какво намери?
— Пистолет — отговори момчето от доковете тихо, неохотно.
— Обикновените шофьори носят ли оръжие?
— В Италия да, за да защитават клиентите си.
— Възможно е, но не и тук, в Съединените щати. Тук имат закони, каквито ние нямаме.
— Не знам нищо за техните закони.
— Аз знам и затова ти казвам, че този човек беше престъпник, таен агент, нает да погуби нашата велика кауза.
— Ти имаш велика кауза?
— Най-великата, Николо. Няма друга такава. Църквата безмълвно ни благославя, че сме й посветили живота си.
— Ватикана? Но ти не си от нашата църква! Ти не вярваш!
— Вярвам, давам ти честната си дума, и това е всичко, което ми е позволено да ти кажа. Така че страховете ти, както виждаш, са без причина. Разбираш ли ме?
— Не, не разбирам, сеньора.
— Не ти и трябва — прекъсна го Баярат твърдо. — Мисли си колко богат ще бъдеш в Неапол. Докато правиш това, отиди в спалнята и разопаковай багажа ни.
— Ти си една много трудна жена — каза Николо вяло, с немигащи очи…
— Така да бъде. Сега бързай, имам да се обаждам.
Младият италианец се оттегли в спалнята. Бая посегна към телефона на масата. Тя набра номера на хотела и попита за камериера. Представи се, даде инструкции за багажа, който беше оставила там, и се поинтересува има ли съобщение за нея. Беше дала щедър бакшиш на камериера, за да я осведомява за всичко.
— Благодаря за щедростта, мадам — каза един глас от хотела във Вашингтон, — и бъдете сигурна, че за вещите ви се полагат много грижи. Съжаляваме, че трябваше да ни напуснете така изведнъж, но се надяваме отново да ни посетите, когато пак сте в столицата.