— Водопроводчици Райли — отговори един весел глас по телефонния секретар. — Ако обаждането ви се отнася до заплащане на мои услуги, моля натиснете единицата. Ако не, разкарайте се от линията и дайте възможност на някой, който си струва, да ми се обади. Все пак можете да оставите съобщението и номера, но нищо не обещавам. — Последва един дълъг сигнал и Бая заговори:
— Срещнахме се в Палм Бийч, господин Райли, и ви се обаждам в отговор на съобщението…
— Радвам се, че го правите, контесо — прекъсна я политическият консултант и се включи. — Трудно е да ви открие човек.
— А вие как успяхте, господин Райли?
— Съжалявам, това ще ви струва доста скъпо — отговори младият човек, смеейки се. — От друга страна, тъй като не натиснахте единица, ще ви го кажа безплатно.
— Много мило от ваша страна.
— Беше просто. Спомних си няколко вашингтонски мечки, които душеха около лагерния ви огън, и позвъних на секретарките им. Две от тях ми казаха къде сте.
— И толкова свободно ви дадоха информацията?
— Да, след като им обясних, че току-що пристигам от Рим с поверително съобщение за вас от барона, и колко благодарен би бил той да научи името на всеки, който ми е помогнал. Също споменах, че понякога баронът обича да подарява диамантени гривни на любезните момичета. Знаете колко са експанзивни тези богати италианци.
— Вие сте грубиян, господин Райли.
— Опитвам се, контесо. Този град е пълен с професионалисти.
— Защо искате да говорите с мен?
— Опасявам се, че това ще ви струва нещо, лейди.
— Каква услуга бихте могли да ми направите, за която да заплатя?
— Информация.
— От какво естество? Колко ценна?
— Това са две различни неща. За да бъда напълно искрен, мога да отговоря на първото, но не мога да оценя второто. Само вие можете.
— Тогава отговорете на първото.
— Добре. Някой търси по каналите двама души, които може да сте, а може и да не сте вие с момчето. Акцентът е върху не, защото иначе би било твърде пресилено. Но аз пък имам развинтено въображение…
— Разбирам — Баярат замръзна. Толкова близо, толкова скоро! — Ние сме тези, които сме, господин Райли — каза тя с овладян глас. — Кои биха могли да са другите?
— Както казах, канални плъхове. Може би агенти на мафията, търсещи по-добри пазари за наркотик, или наемници от Сицилия, които знаят кого да отвлекат.
— Можем ли да бъдем сбъркани с такива хора?
— О, на пръв поглед не. Жената е много по-млада от вас, а момчето е описано като неграмотен мускулест главорез.
— Това е абсурдно.
— Да, така си мислех и аз, но, както казах, имам развинтено въображение. Искате ли да се срещнем?
— Да, дори само за да изясним това безумие.
— Къде?
— Близо до град Феърфакс има един хотел или мотел, нещо от сорта, наречен Шенадоа Лодж.
— Знам го. Както и повечето от изневеряващите съпруги от Вашингтон. Учуден съм, че сте намерили стая. Ще бъда там след час.
— Аз ще бъда на паркинга — каза Бая. — Не искам да тревожа Данте Паоло.
— Ашкелон!
— Завинаги. Новини?
— Готови сме да започнем фаза едно. Пригответе се.
— Аллах любими. Слава на Аллах.
— Слава на един американски сенатор.
— Шегуваш ли се?
— Нито за миг. Той е на наша страна. Стратегията беше успешна.
— Детайли?
— Не са ви необходими. Все пак, в случай че не оцелея, името му е Несбит. Можете да имате нужда от него, когато мен няма да ме има. Аллах да ви помага!
Лимузината, управлявана от Пул, мина през входа на Шенадоа Лодж. Името Ван Ностранд осигури две съседни стаи, въпреки късния час и раздърпания вид на тримата пътници.
— Какво ще правим сега, Тай? — попита Кати, влизайки в стаята, която той и Пул споделяха.
— Поръчай ядене, почини си и започвай да звъниш. О, господи!
— Какво има?
— Стивънс! — извика Хайторн, втурвайки се към телефона. — Полицията… Ако задържат пилотите в Шарлот, целият сценарий се проваля!
— Можеш ли да ги спреш? — попита Нилсън, докато Тайръл набираше бясно.
— Зависи кога ще стигнат там… Капитан Стивънс, тревога четири-нула!… Хенри, аз съм. Каквото и да става при Ван Ностранд, трябва да натиснеш всеки възможен бутон, за да го запазиш в тайна! — Хайторн замълча, слушайки напрегнато близо минута. — Ще трябва да ми осигуриш някои неща, капитане — каза той накрая, по-малко възбудено. — Ще ти се обадя след няколко часа с едни имена. Искам да огледаш всяко от тях под микроскоп, с телефонни проследявания и цялата торба мръсни трикове… Добро мислене, Хенри. Между другото и аз доста помислих по един друг въпрос. Може да ти звучи откачено в такъв момент, но доколко добре познаваше Ингрид? — тъжна усмивка озари лицето на Тайръл и очите му се затвориха за миг. — Така си и мислех. Ще ти се обадя около полунощ. В офиса ли ще бъдеш или у дома?… Правилно, не трябваше да питам. — Хайторн затвори телефона и вдигна глава. — Стивънс е предусетил сценария. Пуснал е черна завеса около имението на Ван Ностранд.