— Но човекът е мъртъв! — възкликна Пул. — Ами всичките трупове? Как, по дяволите, ще мълчат за всичко това?
— За щастие, там е отишла само една патрулна кола, а Стивънс се е обадил в полицейската централа няколко минути преди двамата патрулиращи да докладват. Той е поставил ограничения на всички комуникации, отнасящи се до смъртта на Ван Ностранд. Нарича го „код за безопасност“ на морското разузнаване.
— Просто така?
— Така, лейтенант, очевидно се правят нещата днес. Вече не казваш „трайте си“, компютрите го вършат. Не можеш да бъдеш в разузнавателния бизнес, ако не си походен учебник по висши технологии. Нищо чудно, че аз съм минало.
— Ти се справи съвсем добре досега — каза Кати. — По-добре от всеки друг.
— Бих желал, наистина бих желал. Дори и само за да отмъстя заради Кук и Ардисон, двама други „бивши“… Проклети да са тая кучка и всички, с които работи! Искам да избия тези копелета!
— Вече си близо, Тай, много близо.
Близо, помисли си Хайторн, сваляйки памучното си яке, изцапано с кал и пот. Близо…? О, да, той беше близо, толкова близо, че я държеше в ръцете си, любеше се с нея, сякаш парченцата на един разбит сън бяха събрани отново. Тъмната нощ се превърна в славна зора, слънцето избухна на хоризонта, известявайки новия чудесен ден. Проклета да си, Доминик! Всичко, което ми каза, бяха лъжи. Но аз ще те намеря, кучко, и ще те ослепя, както ти ме ослепи. Ще те накарам да усетиш болката, която аз усещам. Проклета да си, Доминик, аз ти говорих за любов и те обичах. Ти също ми говореше за любов, но е било само измама. Още по-лошо — в корените й трябва да е имало омраза, изначално отвращение на господаря към слугата. Слугата бях аз.
— Но къде е тя, Джаксън? — попита Тайръл на глас. — Това е реален въпрос, нали?
— Мисля, че недоглеждаш нещо, което е ужасно важно — прекъсна го Нелсън. — Ти установи, че тя е тук, съвсем близо до Вашингтон, така че мерките за безопасност на президента ще бъдат максимални. Как е възможно да проникне през такъв щит?
— Нищо не може да я спре да си изпълни плана.
— Мисля, ти каза, че всички туристи и частните посещения при президента са отменени. Той е изолиран, под карантина, затворник в собствената си къща.
— Знам всичко това. Тревожи ме, че тя също го знае, но то не я спира.
— Разбирам те. Изтичането на информация, убийствата, Чарли, Маями. И тебе — на Саба и тук, с Ван Ностранд. Кои са тези хора, които я подкрепят? За бога, защо?
— Иска ми се да знам отговора и на двата въпроса — Хайторн седна на леглото, отпусна се на възглавницата и постави ръце зад главата си. — Трябва да се върна в миналото, назад в Амстердам. С всичките проклети глупави игри, които се играеха, нещастните случаи, които никога не се обявяваха, телата не се броят, приятели. А е свързан с Б по една причина, Б с В по друга, съвсем различна. В работи с Г и накрая Г достига Д, който получава нужното нещо, защото само той или тя може да го направи. Това е нещото, което А е искал от самото начало. Веригата е толкова сложна, че не можеш да я проследиш.
— Явно ти си успявал — каза Нелсън с възхищение в гласа. — Отзивите за теб го показват съвсем ясно. Ти си бил забележителен.
— Понякога, не винаги. Повечето пъти ставаше случайно.
Пул седеше зад бюрото и прокарваше пръсти през светлокафявата си коса.
— Записах това, което каза за А, Б, В, Г и Д, и тъй като бях доста добър по математика, включително геометрия, тригонометрия и малко ядрена физика, да не искаш да кажеш, че тези хора в Амстердам са били програмирани в различни калибрирани сфери? Като при дисоциираните квадранти?
— Нямам ни най-малка представа какво говориш.
— Но ти каза точно това.
— Не се отричам. Какво съм казал?
— Че никоя от буквите не е имала представа какво е ставало, освен първата и последната.
— Това е твърде опростено, но по принцип е правилно. Нарича се „да използваш паравани“. Партньори, които могат да усетят нещо, но то не е толкова много, така че обикновено дори не подозират.
— Какво ги кара да го правят?