— Алчността, лейтенанте, парите. Многото пари.
— Мислиш ли, че така става и при тази Баярат? — попита Кати.
— Не точно. Ядрото е твърде организирано, твърде мощно. Но това ядро трябва да работи и с други хора за своите цели. За неща, които не трябва да бъдат открити, те работят много внимателно, така че ако някой от помощниците им бъде заловен, да не може да отведе до главните играчи.
— Като този Алфред Саймън от Пуерто Рико? — предложи Пул.
— И авиодиспечерът, който винаги е бил там, но чието име Саймън не е знаел? — каза Нелсън.
— И двамата са затънали до шия с Момиченцето-кръв и нейните снабдители — съгласи се Тайръл. — Всеки от тях е контролиран, заменим и не може да предложи нищо съществено.
— Но Саймън го направи — възпротиви се Кати. — Той ти даде някои имена.
— Само онзи високоуважаван адвокат от Вашингтон, който сигурно си има работа с психиатрите, но освен него нищо… И вторият беше случайност, майоре. Преди не се шегувах, моите забележителни заслуги са изпълнени със случайности, точно както и при успелите ми бивши колеги. Една дума, фраза, случайна забележка, която някак си остава в теб за в бъдеще. Но ето, че образът пасва. Следва прещракване в главата ти — още една случайност, тъй като шансовете да си спомниш са минимални.
— Така беше при Нептун, нали? — каза Андрю Джаксън Пул.
— Да, така беше. Саймън спомена, че неговият наемател, господин Нептун, изглеждал като от корицата на модно списание. Господи, той беше прав. Ван Ностранд, дори когато някой трябваше да бъде убит пред очите му, беше добре издокаран.
— Не бих нарекла припомнянето случайност — каза Нелсън. — Бих го нарекла школовка.
— Не съм казал, че съм идиот, просто отбелязах шансовете. Едно кратко завалено обяснение от собственик на публичен дом, който имаше такъв махмурлук, че едва се крепеше. Това не е нещо, с което бих се гордял. Както казах, просто шанс.
Хайторн се отпусна на леглото и затвори очи. Беше смъртно уморен. Краката му горяха от болка, ръцете му изтръпваха, главата му пулсираше. Той почти не чуваше бърборенето на Кати и Пул, но мислите му бяха съсредоточени върху случайностите. Случайностите на живота му, толкова много, започвайки с тази, която го вкара във флота. Като дипломант в колежа той беше сменил толкова главни предмети, че често не можеше да ги назове, когато го питаха. Накрая се спря на астрономията. „Защо не се пробваш в тъкачеството на килими?“ го беше попитал баща му, професорът. „Само стой настрани от моите часове, синко. Майка ти никога не би разбрала защо не съм не допуснал.“
Всъщност, курсът по астрономия не беше толкова скучен. Той се занимаваше с ветроходство, откакто беше проходил, и така усъвършенства навигацията по звездите, че можеше да определи курса на плаване и без секстант, само с поглед. Като атлет беше относително талантлив и се справяше добре в академичните спортове благодарение на ръста и фигурата си, но липсата на постоянство, както и компанията, с която се движеше, предотвратиха евентуалната му спортна кариера. Нямаше желание нито да остава за тренировки, нито да претоварва тялото си. След Орегонския университет, който беше безплатен за деца на професори, стана трудно. Беше постигнал приличен успех, тъй като курсовете, които беше записал, му бяха интересни, но малко от тях бяха интересни за работодателите, търсещи хора с бизнесадминистрация, икономикс, инженерство или компютърни науки. Тогава дойде случайност номер едно.
По улиците на Юджийн, два месеца след като неговата майка беше поставила безполезната му диплома в рамка, той попадна на кантора за набиране на кандидати за флотата. Дали поради привлекателните плакати, показващи кораби в морето, или защото беше нетърпелив да прави нещо, или пък комбинацията от двете, това той никога не разбра, просто влезе и се записа.
Майка му беше втрещена. „Ти изобщо не си за военен“, каза тя.
По-малкият му брат, който учеше в гимназията и вече беше президент на едно почетно общество, добави: „Тай, известно ли ти е, че ще трябва да изпълняваш заповеди?“
Изуменият баща му предложи напитка и беше по-язвителен от другите двама. „Видиш ли някоя хаймана с изхвръкнал акъл, бъди сигурен, че ще иска да се завре в някоя малка каютка до живот. Както казваха прокторите от Салем, когато откриеха магьосник, синко — Боже, смили се над душата му.“
За щастие във флота се бяха научили да бъдат милостиви, когато това им беше от полза. След като провериха постиженията на Хайторн като млад моряк, а те бяха значителни, включително шкиперство на големи ветроходи и няколко дузини сини ленти, той напусна тренировъчната база в Сан Диего като мичман втори ранг, годен за служба на разрушител, което докара втората главна случайност.