— Твоят цинизъм граничи с пълната безотговорност — каза Нелсън.
— Така е, майоре, защото за да открием Момиченцето-кръв, ядрото на групата, която я поддържа, трябва да се паникьоса. Ние знаем, че те са наоколо, знаем, че са проникнали в най-вътрешните кръгове и тук, и в Лондон, и в Париж. Само една грешчица, една личност, опитваща се да подсигури задника си, и експертите се заемат за работа с вълшебните си серуми.
— Правиш го да звучи толкова просто.
— В основата си то не е особено сложно. Започваме с хората от списъка. Известно е, че те са били в близък контакт с Ван Ностранд. След това списъкът се разраства с подробности за всеки един от тях. Кои са техните приятели, техните съдружници, кой работи в техните офиси и има достъп до секретни материали? Кой от тях има стил на живот, надвишаващ доходите му? Имат ли слабости, които биха ги направили обект на изнудване? Всичко се развива с огромна скорост, като двигатели са страхът и паниката. — Телефонът звънна и Тайръл го вдигна. — Стивънс? — Хайторн се намръщи. Той прикри слушалката и направи знак на Пул: — За теб е.
Лейтенантът вдигна телефона на бюрото.
— Стана ли, Мак?… Преди десет минути? Добре, благодаря… Откъде, по дяволите, да знам? Продай проклетото нещо! Ако имаха акъл, щяха да са го пренесли в Куба. — Пул затвори и погледна Тай. — Самолетът на Ван Ностранд се е приземил и очевидно е настъпило голямо объркване. Вашингтонските посрещачи са се скарали с братята, които оставили самолета, казали, че са освободени от собственика и се измъкнали.
— Време е за Сейнт Томас — каза Тайръл, взе телефона и набра номера в Карибите. Лицето му се беше изкривило в очакване. Той натисна двуцифрения код и прослуша съобщенията си… Скъпи, Доминик е! Обаждам ти се от едно скучно пътуване край бреговете на Портофино… Хайторн пребледня, очите му се разшириха, мускулите на лицето му се напрегнаха. И това беше фалш, както всичко, свързано с Доминик. Подлостта на убиеца, чийто живот беше лъжа. А Полин и Париж бяха част от тази лъжа, един фрагмент, който би могъл да ги отведе стъпка по-близо до Баярат.
— Какво има? — каза Кати, разчитайки объркването на лицето му.
— Нищо — отговори Тайръл тихо. — Току-що чух някой, който направи грешка. — Последва друго съобщение, напрежението му се възвърна.
Изведнъж откъм прозореца на хотела се разнесе разкъсващ писък. Той продължи, стана по-силен, след това истеричен. Нелсън и Пул изтичаха до прозореца. — Долу на паркинга! — извика лейтенантът. — Погледни!
Долу, на огромната черна повърхност на паркинга, осветена от съседните лампи, стояха една руса жена и един мъж на средна възраст. Жената пищеше от ужас, вкопчена в компаньона си, докато той се опитваше да я успокои и да я отведе. Пул отвори прозореца, молбите на сивокосия мъж сега се чуваха.
— Млъкни! Трябва да се измъкваме от тук. Ще млъкнеш ли, идиотке, хората ще те чуят!
— Той е мъртъв, Майрън! Исусе, погледни главата му — наполовина е отрязана! Исусе Христе!
— Млъкни, проклета уличнице!
Няколко келнери с бели сака се появиха, тичайки от задната врата. Един от тях носеше фенер, чийто лъч прескачаше напред-назад, спирайки се накрая върху фигурата на мъж, чието тяло се беше подало от отворената врата на едно порше кабриолет. Половината беше върху седалката, половината върху паважа. Тъмното пространство около главата на мъжа блестеше под лъча на фенера. Черепът му беше разбит и кървеше.
— Шшшшт! — Хайторн притисна дланта на лявата си ръка към ухото, съсредоточавайки се в думите, които чуваше от линията в Сейнт Томас.
— Убили са някого точно тук, отдолу! — продължи Кати. — Мъж в спортна кола. Сега викат полицията.
— Тихо, майоре, трябва да запиша това — Тайръл пишеше върху менюто на румсървиса.
По коридора на Шенадоа Лодж Амая Баярат избърза покрай вратата на Хайторн, сваляйки хирургическите си ръкавици.
21.
— Боже господи, бил е държавният секретар — каза тихо Тайръл на себе си. Потресен, той постави слушалката на телефона, докато полицейските сирени изпълваха паркинга долу. — Не искам да го повярвам! — прошепна той достатъчно силно, за да бъде чут.
— Какво да повярваш? — попита Кати, отвръщайки се от прозореца. — Долу е страшна бъркотия.
— Тук горе също е бъркотия.
— Някой е бил убит, Тай.
— Разбирам, но това няма нищо общо с нас. Ние сме забъркани в нещо, което поставя страната в инфарктна ситуация.