— Какво, какво?
— Военният ескорт на Ван Ностранд на летището в Шарлот е бил под преките заповеди на държавния секретар.
— О, господи — каза Пул с поглед в Хайторн. Ръцете му затваряха прозореца. — А аз си мислех, че просто фантазираш, когато спомена за хора на такова ниво.
— Трябва да има някакво обяснение — прекъсна го Нелсън. — Защото и ти си прав, но не би могло да има връзка между него и Баярат.
— Той е имал доста солидни контакти с Ван Ностранд и достатъчно сили, за да го изведе от страната при такива странни обстоятелства. А Ван Ностранд, господин Нептун, беше приютил Момиченцето-кръв в къщата си за гости, на няколко метра от библиотеката. Да се върнем пак към азбуката. Ако А е равно на Б, а Б е равно на В, тогава имаме специфични отношения между А и В.
— Но ти каза, че си видял двама мъже да влизат в лимузината, Тай. Единият с шапка…
— Което е обичайно за прикриване на плешива глава — намеси се Хайторн. — Казах, Джаксън, но съм сгрешил. Това не бяха двама мъже. Единият е бил жена. Шапката не прикрива само плешивата глава, а също и женската коса.
— Това наистина е била Баярат — прошепна Кати. — Бяхме толкова близо!
— Толкова близо — повтори Тайръл тихо. — Нямаме избор — аз нямам избор, и нямаме време за губене. — Той посегна към телефона и в същия момент на вратата се почука. — Виж кой е, Пул.
В коридора стояха двама униформени полицейски офицери.
— Това ли са стаите на майор Нелсън, лейтенант Пул и някакъв роднина, чичо от Флорида? — попита човекът отдясно, четейки от една папка.
— Да, сър — отговори лейтенантът.
— Регистрацията ви е непълна, сър — каза вторият полицай, надничайки в стаята. — Законите на Вирджиния изискват допълнителна информация.
— Съжалявам, момчета, аз лично написах това, тъй като ужасно бързахме — каза Пул.
— Може ли да видя документите ви? — човекът с папката заобиколи лейтенанта и влезе в стаята, а колегата му го последва след няколко крачки, блокирайки вратата. — И, моля, обяснете къде сте били през последните два часа.
— Не сме напускали тези стаи, откакто пристигнахме преди повече от два часа — каза Хайторн, затваряйки телефона. — И тъй като сме пълнолетни, нямате право да се месите в заниманията ни, независимо колко странни ви се струват.
— Какво? — майор Нелсън пребледня, възпирайки протестите си.
— Може би не разбирате, сър — каза човекът с папката. — Долу беше застрелян един мъж. Ние разпитваме всеки, който е бил наоколо, и ако искате направо, всеки с неясна регистрация, точно както е вашата. Тук не е записано името на чичо Джо, нито адреса във Флорида, освен някакъв град. Няма и номера на кредитната карта.
— Казах ви, бързахме и платихме в брой.
— При тези цени сигурно носите доста пари. Може би повече от необходимото.
— Това не е ваша работа — каза Тайръл остро.
— Слушайте сега, жертвата долу е била измамена — каза полицаят с папката. — Той е носил кутия със скъпи бонбони за този, с когото е трябвало да се срещне. На картичката пишеше „На моя добър приятел“.
— О, това е страхотно! — възкликна Хайторн. — Ние го застрелваме, изчакваме в мотела и дори не вземаме бонбоните!
— Случвали са се и по-странни неща.
— Определено — съгласи се офицерът на вратата, извади полицейската си радиостанция и разкопча кобура си. — Сержант, тук имаме трима заподозрени, стаи петстотин и пет и петстотин и шест. Изпрати подробности колкото можеш по-бързо… Познай какво забелязах току-що? Побързай.
Следвайки погледа на полицая, четири глави се изстреляха към другия край на стаята, където върху бюрото лежаха валтерът на Пул и револверът на Хайторн.
Баярат погледна през прозореца към тълпите долу. Не я интересуваха врявата и действията на полицаите — и двете й бяха добре известни. Зяпачите се блъскаха да зърнат трупа, полицията се опитваше да поддържа нещо подобно на ред, докато пристигнеха по-висшите началници да им кажат какво да правят. Дотогава обезобразеното тяло трябваше да си остане на мястото. То беше покрито в напоен с кръв чаршаф, събрал всички погледи.
Баярат не беше загрижена за безполезните действия на безполезните полицаи, тя отчаяно се опитваше да открие Николо, когото беше изпратила долу, веднага след като се беше върнала в апартамента, с изрични инструкции. „Нещо ужасно се е случило и ние трябва да напуснем веднага. Намери кола, дори и да трябва да заплашиш собственика! Вземи куфарите и използвай пожарната стълба!“ Ето къде беше! В сянката на една лампа, вдигнал дясната си ръка, в която държеше нещо и кимаше с глава. Беше успял!