— О, по дяволите, вие сте бил убеден — прекъсна го Тайръл. — Вие не лъжете, бил сте подведен от началото до края. Това, което казвам, е, че някой друг, също толкова властен като вас, би могъл да направи така, че следата към него да се изгуби.
— Кой, по дяволите, би могъл да направи такова нещо?
— Някой друг секретар Палисър, може би убеден, че върши нещо правилно… Между другото, издадохте ли му фалшив паспорт?
— Слава богу, не! А и защо? Той не ми е искал.
— Аз съм използвал — като разузнавач — доста пъти. Фалшиви имена, фалшиви професии, фалшиво минало, фалшиви снимки. Имах нужда от тях, защото истинската ми личност трябваше да изчезне.
— Да. Капитан Стивънс каза, че сте бил изключително засекретен офицер от разузнаването.
— Сигурно му се е обърнал стомахът, докато го е казвал. Знаете ли защо се нуждаех от тези фалшиви документи?
— Вие сам отговорихте. Капитан Хайторн е трябвало да изчезне, а на негово място да се появи друг — Палисър кимна разбиращо. — Ван Ностранд е имал нужда от друг паспорт — каза той. — За да изчезне, му е бил жизнено необходим.
— Две точки за държавния секретар.
— Вие сте един безочлив млад човек.
— Такъв и възнамерявам да бъда. Плащат ми много добре, а аз правя най-доброто, на което съм способен, когато хората ми плащат добре.
— Няма да се опитвам да вниквам в зловонните ви оправдания, господин Хайторн, но мисля, че тук ви разбрах. Никой друг освен Държавният департамент не може да издаде законен паспорт, а тъй като вие изключвате незаконното, що се отнася до Ван Ностранд, кой тогава би могъл да го направи?
— Някоя високопоставена паралелна правителствена агенция или департамент, която има достъп до вашите технологии. Такъв достъп, че да го направи.
— Това означава корупция!
— Или убеждение, сър. Вие не сте бил корумпиран. — Тайръл направи пауза. — Последен въпрос, господин секретар, и може би не трябва да го задавам, но се налага. Имате ли някаква представа как аз се приземих с частния самолет на Ван Ностранд от Пуерто Рико, пристигайки за собствената си екзекуция, както казах преди минути?
— Дори не съм се замислял. Предполагам, че капитан Стивънс е бил замесен. Той очевидно е ваша връзка, а не началник, тук, в Щатите.
— Хенри Стивънс изпадна в шок, когато му казах, че съм тук, тъй като не можеше да разбере как е станало. Всяко мое действие е било наблюдавано, когато аз исках да бъде наблюдавано, от затворения кръг на преследвачите на Момиченцето-кръв. Но това би трябвало да бъде известно, тъй като е било извършено от един от главните ви играчи. Той ви е заобиколил, както е заобиколил и цялата разузнавателна общност, за да стигне до мен писмото на Ван Ностранд, което аз трябваше да последвам. Аз захапах стръвта, и ако не бяха двама изключителни приятели, аз щях да съм труп във Феърфакс, а вашият светец Ван Ностранд щеше да кацне в Брюксел, оставяйки Баярат да действа от неговото имение.
— Кой го е направил? Кой се е свързал с вас?
— Хауърд Девънпорт, секретарят по отбраната.
— Не мога да го повярвам! — извика Палисър. — Той е един от най-почтените хора, които съм познавал! Отидохте твърде далеч. Напуснете моя дом!
Хайторн бръкна в джоба на сафарито си и извади писмото на Ван Ностранд, на чиято запечатана страна личеше синята лента.
— Вие сте държавен секретар, господин Палисър. Можете да се обадите на всеки, навсякъде по света. Защо не се свържете с шефа на военното разузнаване в базата в Пуерто Рико? Попитайте го как това писмо е стигнало до мен и на кого е трябвало да докладва за него.
— О, господи…! — възкликна Брус Палисър, сивокосата му глава се наведе над стола, очите му бяха стиснати. — Ние сме правителство от опортюнисти или реформатори, от непоследователни умове, твърде често зверове, които нямат право да управляват. Но Девънпорт не може да е такъв! Хауърд не би могъл да направи такова нещо за лично облагодетелстване, той просто не е знаел!
— Нито пък вие, сър!
— Благодаря, капитане — държавният секретар погледна проникващо в Тайръл. — Приемам това, което ми казахте…
— Искам то да бъде записано — прекъсна го Хайторн.
— Защо?
— Защото Ван Ностранд е единствената ни връзка с Баярат и ако предположим, че не знае за неговата смърт, тя ще се опита да се свърже с него.
— Това не отговаря на въпроса ми. Не че не бих се съгласил да позвъня на капитан Стивънс, за да потвърди всичко, което ми казахте, но все пак защо?
— Защото искам да използвам името ви в този град, за да стигна до Момиченцето-кръв, а не ми се иска да получа трийсет години затвор заради злоупотреба с авторитети.
— Тогава вярвам, че ще трябва да обсъдим вашия план.