Завърнал се в Съединените щати, отново сигурен в своето богатство, Ингерсол захвърли Дики, стана Ричард и създаде своя собствена фирма с повече капитал, отколкото на всеки друг адвокат на неговата възраст в Ню Йорк. Той се издигна бързо, висините го приеха отново като един от своите, аплодираха, когато Втори апелативен съд го обяви за съдия, ликуваха, когато Сенатът го зачисли към Върховния съд. Един от „тяхната тайфа“ беше успял, преутвърждавайки техните небесни права в юридическите висини.
И после, след много години, в една съботна утрин един мъж, който се представи като господин Нептун, пристигна в дома на Дейвид, сина на асоциирания съдия Ингерсол, в Маклийн, Вирджиния. В това време Ингерсол-син беше търсен партньор в „Ингерсол и Уайт“, една високоуважавана фирма във Вашингтон, въпреки че се знаеше, че синът никога няма да води дело пред най-висшия съд в страната. (Мнозинството от клиентите дори не считаха, че това е необходимо. Техните петиции щяха да стигнат до ушите на когото трябва.) Неочакваният посетител в къщата в Маклийн беше посрещнат от съпругата на Дейвид, елегантността му засенчи необявеното му присъствие.
Господин Нептун любезно помоли блестящия млад адвокат да му отдели няколко минути за един неотложен проблем, за който не бивало да се губи време. Неотложността се отнасяше до неговия баща.
Когато останаха сами в кабинета на Дейвид, непознатият извади папка с финансови документи, които бяха изнесени от сейфовете на една от най-старите банки в Берн, Швейцария. Папката съдържаше не само историята на оригиналните японски депозити, датиращи от 1946, но също и продължаващите плащания към сметка Нула, нула, пет, седем, две хиляди. Беше разкрито и документирано, че принадлежи на асоциирания съдия Ричард А. Ингерсол от Върховния съд на Съединените щати. Плащанията идваха от най-успяващите японски компании, както и от световни конгломерати, контролирани от японски интереси. Накрая, приложен към папката, имаше препис на решенията, взети от съдията Ингерсол, които облагодетелстваха тези компании и конгломерати при техните операции в Съединените щати.
„Решението“ според Нептун беше колкото кратко, толкова и ясно. Или Дейвид ще се присъедини към организацията, или „тези от горе“ щяха да бъдат принудени да направят обществено достояние историята на следвоенното богатство на Ричард Ингерсол, както и неговите действия във Върховния съд, разрушавайки по този начин бъдещето и на бащата, и на сина. Нямаше алтернатива. Синът беше информирал баща си, който подаде оставка от съда, под предлог за влошено здравословно и интелектуално състояние и нужда от почивка. Неговото обяснение беше възприето като универсално и той беше поздравен за прямотата и куража си, повдигайки подобни въпроси за няколко други членове на застаряващия съд. В действителност Ингерсол-баща се премести в Коста дел Сол, в Южна Испания, където животът му се завъртя около голфа, надбягванията с коне, крикета и подводния риболов, наред с официалните партита и танците. Ако не географски, то поне по начина си на живот Дики се беше прибрал у дома. А Дейвид Ингерсол, синът, стана Скорпион три. Сега като Скорпион едно той получи собствената си смъртна присъда. Лудост! Дейвид посегна към интеркома на бюрото си.
— Жаклин, задръж всички разговори и отмени ангажиментите ми до края на деня. Предай на клиентите, че се появило нещо спешно, за което трябва да се погрижа.
— Разбира се, господине… Мога ли да помогна с нещо?
— Боя се, че не. Впрочем можеш. Обади се на агенцията за коли под наем и предай, че искам веднага кола. След петнайсет минути да ме чака при страничния изход.
— Вашата лимузина е в гаража, сър, а и шофьорът е налице…
— Това е нещо лично, Джаки. Ще използвам товарния асансьор.
— Разбирам, Дейвид.
Адвокатът се придвижи до скрития телефон. Той го вдигна и набра номера, изчака серията от сигнали, след което натисна петте допълнителни цифри и заговори:
— Предполагам, че ще го научиш през следващите двайсет минути. Ако може да използвам твоя жаргон, проблемът е четири-нула. Ще се видим край реката, както сме говорили. Побързай.
От другата страна на Потомак, в офиса си в Централното разузнавателно управление, Патрик О’Райън — Скорпион две… макар и само по име — усети лека вибрация от електронното устройство, което се помещаваше в джоба на ризата му. Той преброи тънките писукания и разбра: вдигната е тревога от Повелителите. Това беше неловко, тъй като след четирийсет и пет минути му предстоеше конференция при директора на ЦРУ за Баярат, а тя беше първостепенната им задача. По дяволите! Въпреки това нямаше какво да прави. Повелителите винаги бяха на първо място. Той вдигна телефона си и позвъни на директора на ЦРУ.