— Да, Пат, какво има.
— За конференцията, сър…
— О, да — прекъсна го директорът. — Разбирам, че имаш нова следа, която искаш да предоставиш. Нямам търпение да я чуя. По мое мнение ти си най-добрият аналитик, който имаме!
— Благодаря ви, сър, но не е съвсем готова. Имам нужда от няколко допълнителни часа, за да я изгладя.
— Разочаровате ме, Патрик.
— Най-вече съм разочарован аз. Има един арабин, смятам, че е параван, който може да попълни някои празноти. Току-що получих вест от него, той е съгласен да се срещнем, но ще трябва да е след час. В Балтимор.
— Дръж го тогава! Аз ще отложа конференцията, не се грижи за нея. Обади ми се от Балтимор.
— Благодаря, сър. Ще се обадя.
Мостът Ривъруок изобщо не пресичаше Потомак, а само малък неин приток, дълбоко в района на Вирджиния. На източния бряг имаше малък старомоден ресторант от средна ръка, където идваха млади хора за хот-дог, хамбургери и бира. На запад няколко пътеки потъваха в горите, където, говореше се, много повече момчета и момичета се превръщаха в мъже и жени, отколкото през дните на Содом и Гомор. Това беше преувеличение. Пътищата бяха твърде тесни, а земята осеяна с камънаци.
Патрик О’Райън сви към паркинга, доволен да види, че там имаше само три коли. Ресторантът не се оживяваше, преди да се е стъмнило. Скорпион две слезе, провери преносимия си телефон и се насочи към моста, докато палеше пурата си. Дейвид Ингерсол звучеше паникьосано по непроследимия телефонен секретар, а това не беше добър знак. Лигльото беше добър юрист, но никога не беше изпробван в ситуации, когато работата се натопорчеше и се пуснеше малко кръв. Момченцето Дейви беше един слабоват кучи син въпреки адвокатските си хитрости. Повелителите щяха да научат това рано или късно. Най-вероятно по-рано, отколкото по-късно.
— Ей, господине! — един пиян млад мъж се измъкна, залитайки от вратата на ресторанта. — Тия задници се прецакаха, копеленцата! Дай ми петачка и съм твой до гроб, човече! Само ми я дай, човече!
Инстинктите на аналитика, както винаги предполагаха и възможното, и невъзможното, се задействаха.
— Да кажем, че ти дам десет, дори двайсет. Ще направиш ли онова, което ти кажа?
— Хей, човече, и гол ще те прескоча, ако искаш. Имам нужда от мангизи, човече!
— Няма да ме прескачаш. А може да не ти се наложи нищо да правиш.
— С теб съм, човече.
— Последвай ме, докато пресека моста, но се дръж настрани, когато навляза в гората. Ако ти свирна, ще тичаш като вятър при мен. Разбра ли?
— По дяволите, да, човече!
— Дори може да ти дам и петдесет.
— Рай, човече, истински рай! Петдесет ще ме освободят, знаеш какво искам да кажа, нали?
— На това разчитам… човече. — О’Райън се приближи към моста, пресече го и се насочи към втората пътека надясно. Беше изминал едва няколко метра през калта и камъните, когато фигурата на Дейвид Ингерсол изведнъж се появи зад едно дърво.
— Патрик, това е ненормално — извика адвокатът.
— Говорил си с Баярат?
— Това е лудост. Тя нареди аз да бъда убит! Дейвид Ингерсол да бъде убит. Аз, Скорпион едно.
— Тя не те познава! Защо ще дава такова нареждане?
— Обявих ги за издирване.
— О, направи ли го, Дейви? Това не е било много умен ход. Не си го обсъдил с мен.
— За бога, О’Райън, и двамата се съгласихме, че тази лудост трябва да бъде спряна!
— Така беше, но не по този начин. Това, което си направил, е просто тъпо, Дейви. Трябваше да използваш подставено лице. Исусе, Марийо и Йосифе, по нареждането ти са стигнали до тебе? Ти не би изтраял и няколко минути в опасна ситуация, нещастнико!
— Грешиш. Бях премислил всичко. Ъглите бяха покрити.
— Смисълът на съществуването, така ли? — прекъсна го аналитикът на ЦРУ. — Това звучи велико, признавам.
— Фирмата търсеше тези хора. Не отделен човек, не аз! С мен просто трябваше да се свържат за наградата. Дори подкрепих търсеното с нотариално заверена клетва, ясно посочваща, че жената и младежът са наследници на много пари, число със седем нули. Хонорарът от десет процента за този, който ги намери, е в реда на нещата.
— О, това е разкошно, Дейви. Само си мисля, че забравяш, твоите търсачи не могат и да произнесат нотариално заверена клетва, камо ли да им пука за легитимност. Но затова пък усещат някои неща, които ти не можеш… Не, наистина не би преживял и пет минути в реална ситуация.