Беше 10,15 вечерта и Баярат сновеше из хола на апартамента в хотел „Карилон“, докато Николо лежеше в спалнята, гледаше телевизия и се тъпчеше със сандвичи. Той беше приел нейното обяснение, че ще се местят сутринта, а не тази нощ.
Бая също беше включила телевизора, но гледаше новините в десет часа. Тя продължаваше да ги гледа и с всеки изминал миг погледът й ставаше все по-сърдит. След това изведнъж гневът й изчезна и една усмивка се плъзна по лицето й, когато водещата изведнъж спря репортажа за богатствата на водещ бейзболен отбор, след като й подадоха някакъв лист.
— Току-що получихме съобщение. Известният вашингтонски адвокат Дейвид Ингерсол е намерен мъртъв преди около час под моста Ривъруок във Фолкс Форк, Вирджиния. До него е бил намерен труп на мъж в кални дрехи, идентифициран като Стивън Кенък, за когото от съседния ресторант потвърдиха, че бил пиян и неспособен да си плати сметката, за което бил изхвърлен от заведението. И двете тела са били окървавени, което кара полицията да предполага, че адвокатът Ингерсол е оказал сериозна съпротива, когато пияният Кенък се е опитал да го ограби… Дейвид Ингерсол, считан за един от най-влиятелните адвокати в столицата, беше син на Ричард Аберкомби Ингерсол, който изненада нацията преди осем години, когато се оттегли от Върховния съд поради интелектуална „умора“, повдигайки въпроса дали е уместно пожизненото назначаване на съдиите от Върховния съд…
Баярат изключи телевизора. Още една победа за Ашкелон. Най-хубавата все още предстоеше, но и тя щеше да настъпи!
Беше почти два часа през нощта, когато Джаксън Пул нахлу в спалнята, която споделяше с Хайторн.
— Тай, събуди се — извика той.
— Какво…? Току-що заспах, по дяволите! — Хайторн премигна и вдигна глава. — За бога, какво има? Нищо не можем да направим до сутринта. Девънпорт е мъртъв и Стивънс се е заел с това — да не е за Девънпорт? Пробив?
— Питай за Ингерсол, капитане.
— Ингерсол? Адвокатът?
— Трупът, Тай. Той е бил убит в някакво място, наречено Фолкс Форк. Може би нашият пилот Алфред Саймън ти е дал повече от улика.
— Откъде знаеш, че е бил убит?
— Гледах повторението на „Отнесени от вихъра“ — супер филм — и когато свърши, започнаха новините.
— Къде е телефонът?
— Точно до главата ти.
Хайторн преметна краката си през леглото и грабна телефона, докато Пул включи осветлението. Той позвъни във военното разузнаване и с изненада откри, че му отговори самият Стивънс.
— Хенри… Ингерсол!
— Да, знам. — Гласът на Стивънс беше отпаднал. — От четири часа ми е известно. Очаквах обаждането ти, но между бесния държавен секретар Палисър, който задейства собствени канали във връзка със смъртта на Девънпорт, Белия дом, където Ингерсол беше в почетния списък за покани, и това убийство на паркинга — нямах особено много време да ти позвъня.
— Ингерсол, по дяволите! Запечатай офиса му!
— Направено е, Тай-бой. На островите ти викаха Тай-бой, нали?
— Направи ли го наистина?
— Не аз. Накарах ФБР да го направят. Така стават нещата.
— Исусе, ами сега?
— Слънцето ще изгрее и всичко ще е още по-объркано.
— Не разбираш ли какво прави тя, Хенри? Всички бързат и се блъскат един в друг. Дестабилизация. Кой е заподозрян, кой не е? Тази кучка ни накара да бягаме в кръг и колкото по-бързо бягаме, толкова повече сблъсъци има, а тя ще прескочи през една от пролуките.
— Думи, Тайръл. Президентът все още е в изолация.
— Така си мислиш ти. Ние не знаем кой друг е манипулирала.
— Проверяваме подробно всички от списъка ти.
— Ами ако е някой, който го няма в списъка?
— Какво да ти кажа? Не съм ясновидец.
— Започвам да си мисля, че Баярат е…
— Това не ни помага, само потвърждава най-лошото, което сме чували за нея.
— Тя има група тук, висши чиновници, които са й задължени, на нея или на нейните хора.
— Това е логично. Би ли ни направил услуга да ги намериш?
— Ще направя всичко, капитане, защото сега вече е между мен и нея. Аз искам Момиченцето-кръв и я искам мъртва. — Хайторн затвори телефона.
Но той искаше не само Баярат, а и ужасната лъжа, наречена Доминик, която го разтърси с начина, по който никое човешко същество не би трябвало да постъпва към друго. Прие любовта му и се подигра с нея, на най-съкровените тайни отговори с лъжи. Толкова дълго, толкова подло. Убийцата.