„Има проблем с нашите съдружници, тъй като контактите ни вече не работят. Ти ще приемаш всички разговори. Поеми цялото ръководство.“
Сенатор Пол Сийбанк, един от лидерите на законодателното тяло, с треперещи пръсти набра номера, който му даваше достъп до нелегалния персонал на Повелителите. Той беше Скорпион четири, а сега се превръщаше, с всичко произтичащо от това, в първия от Скорпионите.
Сенаторът замръзна на стола си, лицето му беше бяло като тебешир, безкръвно. Дори не можеше да си спомни някога да е бил толкова ужасен.
Трупът, оплетен в рибарската мрежа, беше бял като тебешир и корав, подут от поетата вода. Лицето бе променено до неузнаваемост. На дока под единствения прожектор лежаха личните му вещи, които бреговата охрана беше извадила от джобовете на покойника.
— Това е всичко, което имаше, капитане — каза Джон Алън, офицерът от военноморското разузнаване. — Нищо друго не беше открито. Използвани са пинсети при ваденето на вещите. Както можете да се убедите, той е от ЦРУ, напълно чист и напълно мъртъв. Докторът тук, който направи само бегъл преглед, твърди, че смъртта е настъпила следствие на сблъскването на главата на О’Райън с твърд предмет или няколко твърди предмета. Той казва, че аутопсията би могла да открие и друго, но се съмнява.
— Добра работа, лейтенанте — каза Хайторн. Пул и Катерин Нелсън бяха до него като хипнотизирани от грозната гледка. — Преместете тялото и започвайте аутопсията.
— Мога ли да задам един въпрос? — каза Пул.
— Учудвам се, че мълчиш толкова време — отговори Тайръл. — Какво има?
— Ами аз съм само едно селско момче…
— Спести си дивотиите — прекъсна го Кати тихо, отмествайки поглед от мъртвото подуто тяло. — Питай.
— Ами, в Луизиана има притоци, които идват от Пончартрейн и минават навсякъде. Наричаме ги подводни течения. Тази тук Чесапийк нормално ли се движи, от север на юг?
— Така мисля — каза Алън.
— Така е — отговори един брадат рибар, дочул разговора. Той освобождаваше трупа от мрежата. — Как иначе да се движи, по дяволите?
— Ами при река Нил не е така, сър. Тя се движи…
— Забрави го — намеси се Хайторн. — Какъв е въпросът ти?
— Добре, ако приемем, че течението е от север на юг и имаме работа с „твърди предмети“, на север оттук има ли някакви бентове.
— Какво искаш да кажеш, Джаксън? — попита Кати, обръщайки се към него, сигурна, че подчиненият й офицер не задава глупави въпроси.
— Хвърли един поглед, лейтенанте.
— Накъде биеш, Пул? — запита Тайръл.
— Главата на този мъж е била блъсната на няколко места. Погледни подутините и всичко. Това не е един „твърд предмет“, а доста такива. Това старо момче е било разнасяно в различни посоки. Има ли бентове наоколо?
— Защитни стени — каза брадатият рибар, с ръце на мрежата и очи върху Пул. — Нагоре и надолу, за да могат богатите да плуват пред къщите си.
— Къде е най-близкият, сър?
— Може би пристанът на север от Чесапийк Бийч. Децата се въртят доста там.
— Мой ред е да го кажа, Тай. Да тръгваме.
Баярат се бореше с нетърпението си.
— Не може ли да караш по-бързо? — попита тя хладно шофьора на наетата от хотела лимузина.
— Ако го направя, мадам, ще ни спре полицията и тогава ще се забавим повече.
— Само побързай, моля.
— Правя каквото мога, мадам.
Баярат се облегна на седалката, а в главата й отекваха детонации. Тя не можеше да загуби Николо, той беше ключът. Беше го планирала толкова внимателно, така брилянтно, всяка стъпка беше оркестрирана, всеки ход и нюанс — пресметнати. Само дни я деляха от главното убийство, което щеше да бъде прелюдия към световен хаос. Muerte a toda autoridad!
Тя трябваше да е любезна, загрижена, убедителна. Веднъж момчето от доковете да я въведеше в Белия дом, в самия офис на президента, след това навън тя би могла да се освободи от barone-cadetto, както реши. Не можеше да допусне той да живее повече от няколко минути след убийството на президента.
Дотогава тя беше готова да изпада в истерия в името на добруването на Нико, да се кълне в гробовете на светците, да накаже отговорните за това ужасно престъпление, да се люби с младия Адонис по начини, каквито той не беше и сънувал. О, господи, беше готова на всичко! Той трябваше още веднъж да се превърне в нейна марионетка колкото се може по-бързо. Срещата в Овалния кабинет беше твърде близка. Това пътуване продължаваше безкрайно!
— Ние сме в Чесапийк Бийч, мадам. Ресторантчето е там, вляво — обяви униформеният шофьор. — Мога ли да ви придружа?