Като оставим настрана морските умения, флотът оцени другите му таланти, организационни и административни. Той беше типичен канцеларски моряк, който откриваше посредствените и некомпетентните и ги освобождаваше, без да чака обясненията им.
Веднъж — само веднъж — беше сбъркал. Фатално. В Амстердам беше казал на Филис за жената на Хайторн Ингрид и тя беше отвърнала просто и ясно: грешиш, Хенк, тук грешиш. Познавам Тайръл, познавам и Ингрид, а на теб нещо ти се губи.
И когато трупът на Ингрид Хайторн беше открит в един от каналите на Амстердам, жена му дойде в офиса от посолството.
Имаш ли нещо общо с това, Хенк?
Мили боже, не, Фил! Били са руснаците, напълно в техен стил!
Надявам се, Хенри, защото си на път да загубиш най-добрия разузнавателен офицер, който флотата някога е имала.
Филис никога не го наричаше Хенри, освен когато му беше ядосана.
По дяволите! Откъде можеше да знае той? Отписана от системата! Що за дивотия беше това?
— Хенк?
Стивънс завъртя главата си към вратата на верандата.
— О, съжалявам, Фил, просто си седя тук и си мисля, това е всичко.
— Не си спал от позвъняването. Искаш ли да поговорим за това? Можеш ли да говориш за него или е тайна?
— Това засяга твоя стар приятел Хайторн.
— Той се е върнал в системата? Ако е така, това си е изненада, Хенк. Той не те обича особено.
— Теб винаги те е харесвал.
— И защо не? Аз планирах само пътуванията му, не живота му.
— Да не искаш да кажеш, че аз към правил второто?
— Всъщност не знам точно. Каза ми, че не си.
— Не съм.
— Тогава темата е приключена, нали?
— Приключена е.
— И какво прави Тайръл за теб? Или не можеш да говориш за това? — нямаше лошо чувство в забележката на Фили Стивънс, защото тя разбираше, че съпругите и съпрузите на висшите служители от разузнаването са уязвими. Само това, което не знаеха, не можеше да бъде изтръгнато от тях. — Работиш непрекъснато и затова предполагам, че е нещо много сериозно.
— Мога да ти дам някои детайли, и без това изтичането на информация е вече огромно… Има една терористка от долината Бекаа, тя се е заклела да убие президента!
— Това са смешки, Хенк! — прекъсна го съпругата му, спря и наведе замислено глава. — Или може би не са. За да бъда честна към пола си, има ужасно много неща, които можем да свършим, и ужасно много места, където можем да проникнем, а мъжете не могат.
— Тя вече го прави, оставяйки по пътя си странни покойници и „нещастни случаи“.
— Няма да те питам за подробности.
— Недей.
— А Тайръл? Къде се вписва той във всичко това?
— За известно време жената действаше от Карибите, от островите…
— А чартърният бизнес на Хайторн е там.
— Точно така.
— Но ти как въобще се свърза с него? Не бих повярвала, че е възможно.
— Не бяхме ние, а МИ-6. Ние само му плащаме, договорът му е с Лондон.
— Добрият стар Тай. Трета класа не му беше никога по сърце, освен когато беше нужна за неговата безопасност.
— Ти наистина го харесваше, нали?
— И ти щеше да го харесваш, ако му беше дал шанс, Хенк — каза Филис, сядайки на стола срещу своя съпруг. — Тай беше хитър при операциите на улицата — не от твоята класа, не кандидат за МЕНСА, с коефициент на интелигентност сто и деветдесет, но имаше инстинкти и силата да ги следва дори когато отгоре мислеха, че греши. Той обичаше риска.
— Звучи сякаш си била влюбена в него.
— Всички млади жени бяха влюбени в него. Аз май не бях. Да, харесвах го, бях очарована от това, което правеше, разбира се, но „любов“ не. Той беше като един талантлив братовчед, не достатъчно близък, за да ми бъде като брат, но братовчед, когото наблюдаваш с интерес, защото нарушава правилата и понякога поднася изненади. Самият ти си казвал това.
— Да, така е. И получаваше резултати. Но той прекъсна много мрежи, които трябваше да бъдат възстановявани. Никога не съм му казвал за тези кадри, които временно бягаха от нас, защото казваха, че в нашите редици беснее маниак. Те бяха подплашени, той се опитваше да прави сделки с нашите врагове — стига толкова убийства, това ни казваха, че им говорел. Но не ние вършехме убийствата, а други.
— И тогава беше убита Ингрид.
— Тя беше убита от руснаците, не от нас.
Филис Стивънс кръстоса два пъти краката си под копринения халат, изучавайки съпруга си вече двайсет и седем години.