— Хенк — каза тя меко, — нещо те яде отвътре и знам кога да не се натрапвам, но трябва да го споделиш с някого. Ти живееш с нещо, с което не можеш да се справиш, но аз трябва да ти кажа, скъпи, никой от флотата не би направил това, което ти направи в Амстердам. Ти запази непокътната цялата организация, от посолството до Хага, до НАТО. Ти беше мозъкът зад всички успехи, по времето когато се изискваше действително страхотен интелект, за да се направляват тайните операции. Ти го направи въпреки недостатъците си, но го направи, скъпи. Не смятам, че някой друг би успял, най-малкото пък Тайръл Хайторн.
— Благодаря ти за това, Фил — каза Хенри. Изведнъж той се облегна назад, поднасяйки длани към бледото си лице, за да прикрие сълзите, които започнаха да се стичат от очите му. — Но ние сбъркахме в Амстердам. Аз сбърках. Аз убих жената на Тай!
Филис скочи от стола и го прегърна:
— Стига, Хенк, руснаците я убиха, не ти. Самият ти го каза, видях докладите. Следите водеха натам.
— Аз ги заведох до нея… А сега той е тук, и защото аз съм сгрешил, сгрешил и отново сгрешил, него също може да го убият.
— Престани! — извика жената на Хенри Стивънс. — Достатъчно, Хенк. Ти си изтощен, но ще се оправиш. Имаш сили. Ако това те яде, изключи Тайръл от операцията. Можеш да го направиш.
— Той ще се скара с мен, не знаеш как се чувства. Убиха няколко негови близки приятели…
— Прати отряд и го принуди да напусне операцията. — И тогава телефонът звънна с дълбок, неестествен тон. Филис стана от кушетката и отиде до трите апарата, бежов, червен и тъмносин.
— Дом Стивънс — каза тя, поемайки червения телефон, чиято лампичка светеше.
— Капитан Стивънс, моля.
— Може ли да попитам кой го търси? Капитанът е бил на крак седемдесет и два часа и наистина има нужда от почивка.
— Добре, предполагам, че няма значение по това време — каза младият глас по линията. — Аз към лейтенант Алън от морското разузнаване. Капитанът трябва да знае, че бившият капитан Хайторн беше прострелян пред един ресторант в Чесапийк Бийч, Мериленд. Доколкото можем да определим, раните вероятно не са опасни за живота му, но докато не пристигне линейката, не можем да сме сигурни. Що се отнася до жената от военновъздушните сили…
— Хенри!
25.
Хайторн и подпухналият от сълзи Пул седяха един срещу друг в коридора пред операционната на болницата, Тайръл на стол, лейтенантът на пейка, облегнат напред, подпрял глава на ръцете си. Бедрената рана на Хайторн изискваше изваждане на куршума и седем шева, които той едва изтрая да му направят, настоявайки да го занесат до чакалнята пред залата, в която майор Катерин Нелсън се бореше за живота си.
— Ако тя умре — каза Пул, нарушавайки тишината с напрегнатия си, едва доловим глас, — събличам тая проклета униформа и ако се наложи, ще прекарам останалата част от живота си в преследване на гадовете, които я убиха.
— Разбирам те, Джаксън — каза Тайръл, поглеждайки отчаяния лейтенант.
— Може би не ме разбираш, капитане. Един от тях можеш да бъдеш и ти.
— Мога да разбера дори това, макар че е пресилено!
— Пресилено! Ти, кучи сине! — Пул свали ръцете си и вдигна глава, впивайки поглед в Тай. — На моя език, който е дяволски по-висш от твоя, ти се опитваш да се оневиниш. Не си безгрешен, господин Хайторн. Ти дори не ни каза, на Кати и на мен, за какво е всичко това, докато не те принудих да го направиш на онзи гаден остров, след като Чарли беше убит.
— Щеше ли да има някаква разлика, след като Чарли вече беше убит?
— Откъде да знам? — възкликна лейтенантът. — Какво въобще бих могъл да знам? Просто разбирам, че не си бил откровен с нас.
— Бях откровен, колкото изобщо бих могъл да бъда, без ненужно да поставям в опасност живота ви чрез информация, която не трябваше да знаете.
— Това са разузнавачески дивотии!
— Така е, но някога аз бях разузнавач. Виждах как мъже и жени биваха убити, защото знаеха неща — дори само фрагменти от неща, които подписваха смъртните им присъди. Отдавна съм прекъснал, но тези хора все още не ми дават мира.
Вратата на операционната се отвори и оттам се появи доктор в бяла престилка, опръскана с кръв.
— Доста време бях вътре — каза той вяло. — Кой от вас е Пул?
— Аз — отговори Джаксън от пейката и дишането му се забави.
— Тя ми каза да ти предам да се успокоиш. Така каза.
— Как е тя?
— И до там ще стигна — хирургът се обърна към Тайръл. — Вие сте Хайторн, значи, другият пациент.
— Да.
— Тя иска да ви види…
— За какво, по дяволите? — Пул скочи на крака. — Ако тя ще вижда някого, това ще съм аз!