— Аз я оставих да избира, господин Пул. Дори изобщо не исках да го правя, но тя е една много упорита дама. Един посетител, за максимум две минути, желателно дори по-малко.
— Как е тя, докторе? — запита Тай, повтаряйки въпроса на Джаксън, но с тон, който изискваше отговор.
— Предполагам, че замествате семейството й?
— Предполагайте каквото искате — продължи Хайторн спокойно. — Докарани сме тук заедно и вие вероятно си давате сметка за загрижеността на правителството.
— Определено да. Двама пациенти, приети без регистрация, без полицейски доклади, всички въпроси отклонени, за да не научим нищо… и двамата пациенти са били простреляни. Неща твърде необикновени, но аз не мога да задавам въпроси на властите. Никога не съм говорил с толкова високопоставено лице в разузнавателната служба.
— Тогава отговорете на въпроса ми, моля.
— През следващите двайсет и четири часа ще стане известно.
— Известно какво? — избухна Пул. — Дали ще умре или няма да умре?
— Откровено, не мога да ви обещая, че тя няма да умре, но мисля, че сме отстранили тази възможност. Не съм сигурен обаче дали ще могат да се възстановят двигателните й способности…
Пул отново седна на пейката и зарови глава в ръцете си.
— Кати, о, Кати? — изхлипа той.
— За гръбнака ли става въпрос? — попита хладно Тайръл.
— Значи вие знаете за такива рани?
— Да кажем, че съм бил тук и преди. Нервните окончания след травма?
— Ако те откликнат — кимна хирургът, — тя ще започне да се възстановява след няколко дни. Ако не, какво мога да кажа?
— Казахте вече достатъчно, докторе. Може ли да я видя сега?
— Разбира се. Ето, нека ви помогна да станете. Разбирам, че и вие сте пострадал. — Хайторн стана на крака и с колеблива походка се насочи към вратата. — Патериците ви — каза хирургът и му ги подаде.
— Току-що ги отказах, докторе — отговори Тайръл. — Благодаря все пак.
Той беше придружен до стаята на Катерин от една сестра, която му каза любезно, но твърдо, че визитата му ще бъде кратка. Хайторн гледаше фигурата в леглото. Кичури от русата й коса се огряваха от меката светлина на лампата над нея. Тя чу стъпки и отвори очи, обръщайки глава. Когато видя Хайторн, направи жест с ръка да се приближи, посочвайки стола до нея. Той го направи, куцайки, и седна. Тогава бавно, колебливо ръцете им се приближиха и се сплетоха.
— Казаха ми, че си добре — каза Кати. Гласът й беше слаб, леката й усмивка — одобрителна.
— И ти ще бъдеш добре — каза Тай. — Дръж се.
— Хайде, Тай, можеше да измислиш и нещо по-умно.
— Опитвам се… Джаксън е малко потиснат, че не си питала за него.
— Аз го обичам много, но сега не е време за това брилянтно дете, не съм във форма. — Нелсън говореше задъхано, с усилие, но ясно, поклащайки глава, когато Хайторн вдигна лявата си ръка да я забави. — Не е ли това решението, което ние, офицерите, сме тренирани да вземаме? Мисля, че се опита да ми кажеш нещо такова, когато убиха Чарли.
— Може и да съм го казал, Кати, но аз не съм най-добрият учител. Като офицер се провалих в Амстердам, помниш ли?
— Но сега не, нали?
— Странно е ти да казваш това, но се надявам, че е така. Аз съм сърдит човек, Кати, толкова сърдит, колкото и в Амстердам… Защо го казваш?
— Премислих някои неща, Тай и ме е страх…
— Всички ни е страх — прекъсна я Тайръл нежно.
— Страх ме е за теб, за това, с което си се заел… Когато с Джаксън се върнахте от стария Сан Хуан, от Саймън, ти се беше променил. Не мога да определя как, нито съм сигурна, че искам да знам, но беше нещо дълбоко, нещо ужасно…
— Загубих двама приятели — прекъсна я Хайторн нервно, — също както ти загуби Чарли.
— По-късно — продължи майорът спокойно, без да обръща внимание на прекъсването му, — ти получи съобщение по телефона в Шенадоа. Никога не съм виждала лице да се променя толкова бързо. Изведнъж то побеля, после стана почти синьо, а очите ти бяха в треска. Всичко, което каза, беше, че си получил вест за някой, който е направил грешка. След това — знам, че не предполагаш, че съм те чула — ти даде на Хенри Стивънс един телефонен номер в Париж.
— Онова беше…
— Моля те… После, тази нощ, ти изхвърча от ресторанта като маниак, сякаш искаше да убиеш шофьора… Аз изтичах след теб и когато стигнах до вратата, която се затваряше, точно преди изстрелите, ти извика — не, Тай, ти изкрещя, ти! И тогава жената откри огън.
— Да, така беше — каза Тайръл. Очите му бяха вперени в Кати.
— Това беше Баярат, разбира се.
— Да.
— Ти знаеш коя е, нали? Искам да кажа, позна я.
— Да.
— Тя е човек, когото си познавал много добре, нали?