— Мислех, че да. Сбърках. Не съм я познавал.
— Толкова съжалявам, Тай… Не съм казала на никого, а ти?
— Няма смисъл. Аз познавах съвсем различна жена.
— Сигурен ли си, че сега е изцяло променена?
— Да. Нейният свят е в долината Бекаа. Аз я познавах в един друг свят, който няма нищо общо с Бекаа.
— В онзи хубав свят, в който лодката ти кръстосва от остров на остров и залезите са мирни?
— Да.
— Номерът в Париж ще помогне ли?
— Би могъл. Надявам се. Иска ми се.
Катерин гледаше умореното му лице, очите му, пълни с толкова болка, толкова гняв.
— О, боже. Ти, бедни, нещастни човече. Толкова ти съчувствам, Тай… повече няма да говорим за това.
— Оценявам го, Кати. Лежиш тук, след всичко, което преживя, и можеш да мислиш за мен!
— Мога — прошепна тя с усмивка. — По-добре е, отколкото да мисля за себе си, нали?
Тайръл се наведе от стола, вдигна ръката си от нейната и обгърна лицето й. Те се приближиха, докато устните им се срещнаха.
— Ти си хубава Кати, много си хубава.
— Хей, това е по-добре от „забележителна“, капитане.
Вратата се отвори и се появи сестрата. Тя се закашля да прочисти гърлото си.
— Време е — каза тя. — Най-хубавата пациентка в тази болница трябва да почива.
— Обзалагам се, че казвате това на всеки, който е бил опериран — предположи Нелсън.
— Ако е така, значи лъжа много. Но не и тук, не сега.
— Тай?
— Да? — каза Хайторн, ставайки.
— Използвай Джаксън. Той може да прави всичко, което мога аз, и то по-добре.
— Добре, но ти сякаш казваш нещо друго.
— Това ще отклони мислите му от мен.
Филис Стивънс вдигна телефона. Беше почти десет часа сутринта, но чак към шест и петнайсет тя заведе своя изтощен, измъчен от вина съпруг до леглото. Жената от военновъздушните сили беше оперирана, прогнозата беше неизвестна, но Тай Хайторн не беше сериозно ранен. Факт, който облекчи загрижеността на Хенри Стивънс, но с нищо не помогна на унинието му — само сантиметри и той е можел да бъде мъртъв.
— Да, какво има? — каза Филис тихо в телефона, издърпвайки кабела към далечния край на леглото.
— ФБР, госпожо Стивънс. Може ли да говоря с капитана, моля.
— Откровено, не бих искала. Той не е спал почти три дни и чак сега заспа. Можете ли да ми оставите съобщение?
— Само част, мадам.
— Разбирам напълно.
— Фил, какво има? — Хенри Стивънс се изправи в леглото до нея. — Чух телефона, сигурен съм в това.
— Той е изцяло ваш — въздъхна Филис, подавайки слушалката на своя съпруг, който вече беше стъпил на пода.
— Стивънс е. Какво има?
— ФБР, сър, агент Бекър. За офиса на Ингерсол.
— Какво открихте?
— Трудно е да се обясни, сър. Открихме телефон в стоманена каса, скрит в стената. Трябваше да я разбием.
— Обикновен телефон ли е и защо е бил скрит?
— Това е ненормалното, капитане. Откриха сателит на покрива, който е свързан със скрития телефон, но всичко, което успяха да открият, е, че той отива и се връща до щата Юта.
— Юта? Къде, по дяволите, в Юта?
— Може да има към двеста лазерни честоти и хиляди приемащи антени до там, сър. А може и да са повече.
— Това са глупости!
— Такива са новите технологии, капитане.
— Тогава задействайте скъпите си компютри, същите тези магически машинки, които костват на данъкоплатците толкова пари, и открийте нещо.
— Работим по това, сър.
— Работете по-усилено! Стивънс затръшна телефона, падайки на възглавницата си. — Те си имат собствени сателити горе — прошепна той. — Това е невъзможно!
— Не знам за какво говориш, Хенк, но ако казваш това, което мисля, че казваш, всеки от нас е спомогнал да стане възможно. Всичко, което е нужно, са пари.
— Прогресът — каза Стивънс — не е ли чудесен?
— Зависи кой го контролира — отвърна жена му. — Ние всички си мислехме, че той е за най-добрите и най-умните. Очевидно сме сгрешили.
Беше късна сутрин и от болницата нямаха нищо за състоянието на Катерин Нелсън, освен че почива и жизнените й функции са стабилни. Хайторн, по шорти, проверяваше крака си в спалнята на Шенадоа Лодж под наблюдението на Пул.
— Боли, нали? — каза лейтенантът. — Боли те.
— Не е толкова лошо — отговори Тайръл. — Поспах нормално, а не го очаквах. Главното е да не натоварвам лявата страна.
— Най-добре е да починеш пълноценно за няколко дни — каза Пул. — Нека шевовете се стегнат.
— Нямаме никакво време. Вземи бинт и го стегни силно. — Телефонът иззвъня. — Вероятно е Стивънс. Филис обеща, че ще го накара да ми се обади, когато се събуди.
— Аз ще вдигна — каза Джаксън и отиде до бюрото. — Ало?… Да, да, той е тук. Момент. — Лейтенантът се обърна към Хайторн. — Някой, който се представя за твой брат, и предполагам, че е такъв. Дори гласът му е като твоя, само че малко по-приятен.