— Ето ги — отговори Джаксън, отиде до бюрото и вдигна няколко листчета, сгънати заедно.
Хайторн взе листчетата, разгъна ги, извади едно и го изглади на леглото. После вдигна телефона, отново направи гримаса при стъпването, прочете номера на листчето и го набра.
— Секретар Палисър, моля — каза той любезно. — Обажда се Хайторн.
— Да, сър — каза секретарката. — Веднага ви свързвам.
— Благодаря.
— Капитане? — гласът на Палисър беше като самия него — авторитетен, без да е агресивен. — Какво научи, ако изобщо нещо си научил.
— Още едно убийство, а и аз за малко да стана жертва.
— Мили боже, добре ли си?
— Няколко шева, това е всичко. Попаднах право в центъра.
— Какво се случи?
— По-късно ще ви кажа, господин секретар. Има нещо друго. Познавате ли аналитик от ЦРУ на име О’Райън?
— Да, мисля, че да. Той беше старши помощник на директора при последния ни брифинг. Доколкото си спомням, той е стар кадър и е смятан за един от най-добрите.
— Не грешите. Той е мъртъв благодарение на Момиченцето-кръв.
— О, господи.
— Ако разбирам правилно, от него е изтичала разузнавателната информация към Баярат и хората й.
— Не си ли противоречиш? — прекъсна изненаданият, но мислещ Палисър. — Ако той е имал такава стойност за нея, за тях, защо ще го убива?
— Само предполагам. Може да е направил грешка, която да ни насочи към нея, или дори по-вероятно е да е изпълнил функцията си. Трябвало е да бъде елиминиран заради това, което е знаел.
— Което отново ни връща към тезата ти, че проникването на Бекаа във Вашингтон достига опасно високи места.
— Съзнателно или несъзнателно, господин секретар — прекъсна го Хайторн бързо. — Например вашата помощ за Ван Ностранд е била акт на състрадание, а не на обвързаност. Вие сте бил подведен.
— Толкова трудно е да се повярва…
— Освен това, ако смъртта на Хауърд Девънпорт е свързана с тях, а аз съм сигурен, че е, дори и най-запаленият борец срещу конспирацията не би го нарекъл приятел на Баярат.
— Небеса, никога!
— Но О’Райън беше…
— Защо си толкова категоричен?
— Тя беше на миля от мястото, където той е бил убит.
— Откъде знаеш това?
— Казах ви, тя се опита да ме прибави към своя списък.
— Ти си я видял?
— Да го кажем по друг начин. Опитвах се всячески да избегна погледа й. Моля, господин секретар, губим време. Имате ли документите, които ви поръчах?
— Ще ги имам след половин час, макар че все още се съмнявам…
— Имате ли избор? Имаме ли избор?
— Не и ако служебното ти досие е вярно, а не е написано от майка ти. Взехме снимката ти от последната ти морска карта, отпреди шест години. Явно не си се променил видимо.
— Изглеждам по-добре, защото имам по-добра работа. Питайте майка ми.
— Благодаря, но не ми се ще да имам още един Хайторн на главата си, колкото и да е чаровна, може би. Нека лейтенантът да дойде тук и да вземе всичко. Да каже, че трябва да се види със заместник-секретаря по карибските въпроси. В него ще има плик с твоите документи. Ще бъде запечатан и надписан: Геоложки проучвания, Северно крайбрежие: Монсерат.
— Като за Баярат?
— Човек трябва винаги да предугажда интригите на бъдещите конгреси, капитане. Също така и психиката на инквизиторите. Такъв един очевиден код смекчава спектъра на секретността.
— Наистина ли?
— Разбира се. Сенаторът пита: „Монсерат и Баярат. Не е ли прекалено очевидно, господин секретар?“ „Защо, сенаторе, вие сте много проницателен. Затова, както вие брилянтно отбелязахте, ние не сме използвали измама, когато вербувахме бившия капитан Хайторн. Ако беше така, определено нямаше да сме толкова — както вие отбелязахте — толкова очевидни.“
— Накратко казано, вие прикривате задника на Държавния департамент.
— Точно така — съгласи се секретарят, — както и твоя, капитане. Освен това, Хайторн!…
— Да, сър!
— Какъв е подходът ти към семействата на покойните?
— Долен и мръсен.
— Точно сега, след като съм ти приготвил документите, бъди малко по-конкретен, ако обичаш.
— Директно противопоставяне. Ще претендирам, че има криза в Държавния департамент, в която може да са намесени покойните. Няма време за обичайното оплакване преди разпита.
— Това ще ти доведе неприятности. Можеш да бъдеш спрян от членовете на семействата или от религиозни лица.
— И аз имам какво да им предложа… Да кажем, че съм лично засегнат. Освен всичко, което се случи, един мой приятел е в болница и може би никога няма да може да ходи — Тайръл затвори телефона и погледна към замисления Пул, който гледаше през прозореца. — Ти си избран, Джаксън — каза той. — Ти ще се срещнеш със заместник-секретаря по карибските въпроси. Той ще ти предаде за мен един голям плик… Какво става?